Новини
Търси

Шасивари: На входа на парламента в РС Македония трябва да има и стенописи от джамии, а в пленарна зала — стихове от Корана

Шасивари: На входа на парламента в РС Македония трябва да има и стенописи от джамии, а в пленарна зала — стихове от Корана

„Парламентът трябва да представя всички граждани, а не само една вяра“, заяви етническият албанец проф. Ятон Шасивари

Професорът по конституционно право д-р Ятон Шасивари предлага религиозната символика в Събранието на Северна Македония да бъде разширена така, че да отразява мултирелигиозния характер на държавата. По думите му християнските образи и текстове в сградата доминират и това поставя под въпрос принципа на религиозна неутралност.

В колумна, публикувана от албанската агенция „Илирия-ИНА“, той призова религиозната символика в Събранието да включва и ислямски мотиви.

Шасивари аргументира позицията си чрез конкретни примери. На входа на парламента, още от времето на Югославия, са разположени християнски фрески като „Причестяване на апостолите“, „Предателството на Юда“ и „Разпятие“ – изработени през 1974 и 1982 г. В пленарната зала едно от централните произведения е мозайката „Кръгове на цивилизациите“ (1999), изобразяваща св. Кирил и Методий, а над нея – първите стихове от Евангелието според Йоан на старославянски: „Искони бѣ слово“ („В начало бе словото“). Според Шасивари именно това е най-концентрираната точка на държавната символика, защото там заседават избраните представители на всички граждани.

Той подчертава, че в държавната архитектура и образност на парламента липсва каквото и да е присъствие на исляма – въпреки че той е религия на значителна част от населението. За да се постигне представителност, Шасивари предлага към мозайката да бъдат добавени първите стихове от Корана: „Чети! В името на твоя Господ, който сътвори“. На входа, редом с християнските фрески, според него трябва да бъдат включени изображения на най-старите джамии в страната – Султан Муратовата и Мустафа-пашината в Скопие, както и Шарената джамия в Тетово.

Поводът за предложенията е скорошен случай, при който православен свещеник извърши религиозен ритуал по освещаване на служебни автомобили във вътрешното министерство, в присъствието на полицаи. Сцената предизвика остри реакции – от едната страна като „традиция и символичен акт за защита“, а от другата като „нарушение на принципа на световната държава и религиозната неутралност“.

Професорът обаче настоява, че истинската същност на въпроса не е в ритуалите, а в това как държавата представя гражданите си и дали го прави равностойно. „Няма по-ясен и по-практичен пример за държавна дискриминация от това, когато парламентът е визуално и символично идентифициран само с една вяра“, заключава той. 

Последвайте Таралеж в google news бутон
Редактор

Коментари (0)