Това е първото поколение млади хора в Хърватия, което ще се сблъска със задължителната военна служба, откакто тя беше премахната през 2008 г., година преди страната да се присъедини към НАТО. Тогавашната цел беше професионализиране на въоръжените сили и окончателно отказване от наборния модел.
Днес обаче геополитическата среда изглежда коренно различна.
На фона на войната в Украйна и факта, че само Унгария разделя Хърватия от украинската територия, усещането за сигурност рязко отслабва. Още през 2022 г. инцидент със срутил се безпилотен летателен апарат в Загреб, за който се предполага, че е украински, предизвика сериозен дебат за готовността на страната да реагира при криза.
Хърватското правителство отчете, че разполага с по-малко от 15 000 военнослужещи на активна служба – брой, смятан за недостатъчен при евентуална сериозна заплаха.
Преди парламентарните избори през 2024 г. управляващата партия ХДЗ предложи възстановяване на задължителната военна служба за младежи след завършване на средно образование. Министърът на отбраната Иван Анушич аргументира мярката с нуждата младите хора да се откажат от „лоши навици“ и да бъдат подготвени за „всяка сериозна заплаха“.
Социологическите проучвания показаха широка обществена подкрепа – близо 70% от хърватските граждани одобряват връщането на казармата.
Законът беше приет през октомври без сериозна съпротива – с 84 гласа „за“ и едва 11 „против“, а Министерството на отбраната незабавно започна процедурата по набиране на първата група новобранци. За разлика от други европейски държави, масови протести не последваха.
Решението на Хърватия не е изолирано. Задължителната военна служба отново влиза в дневния ред на редица държави от бивша Югославия. В миналото Югославската народна армия разчиташе основно на наборници, като преди разпадането на страната две трети от сухопътните сили са били именно такива, подкрепени от милион резервисти.
След 2000 г. почти всички нови държави премахнаха набора. Словения го отмени още през 2003 г., а Сърбия изпрати последните си наборници през 2010 г., водени от перспективата за членство в ЕС и усещането за трайна стабилност.
Още преди руската инвазия в Украйна, политическите нагласи започнаха да се променят. През 2020 г. дясното правителство в Словения включи връщането на казармата в коалиционното си споразумение. Бившият премиер Янез Янша неведнъж заявяваше, че армия от 7000 души е неспособна да защити страната.
В Сърбия темата също е актуална – властите подготвят законодателно предложение за възстановяване на наборната служба, което може да бъде внесено в парламента още тази година.
Според анализатори увеличаването на военните бюджети и личния състав на Балканите не означава неизбежен конфликт. „Става дума за подготовка, а не за офанзивно планиране“, подчертават експерти по сигурността, които отхвърлят сценарии за военен сблъсък между държавите в региона.
Новите хърватски наборници вероятно ще открият, че реалността се различава от разказите на бащите и дядовците им. Военната служба ще продължава само два месеца – далеч по-кратко от задължителната казарма от миналото.
Но символиката е ясна: Балканите се връщат към старите инструменти за сигурност в нова и несигурна Европа.
USKOK, след проведено разследване, повдигна обвинителен акт пред Окръжния съд в Загреб срещу 52 хърватски граждани и един гражданин с двойно българско и албанско гражданство за участие в престъпно сдружение, подпомагане на укриване на данъци или мита, укриване на ДДС и пране на пари, пише dnevnik.hr
В понеделник (12 януари) генералният секретар на НАТО Марк Рюте ще посети Хърватия
Коментари (0)