Бодли

Семейството на Мара Бунева - забранени в Северна Македония, гонени от комунистите в България

12 януари 2026, 20:09
Калоян Христов

ТАРАЛЕЖ

Утре се навършват 98 години от убийството на един от палачите на българите в Скопие - Велимир Прелич, извършено от Мара Бунева.

Мара Бунева е родена в Тетово, тогава Османска империя , през 1902 година (според различни източници 1900 или 1901 година). Баща и е бил тетовски околийски ръководител на ВМОРО. Никола Бунев е кмет на Тетово в периода на българското управление между 1915 и 1918 година. Той не е единственият член на семейството, свързан с Организацията, посветил живота си за освобождението на поробената Македония. Дядото на Мара Бунева - Захари Манойлов, е дарил средствата за построяването на Храмът "Св.Димитър" в Тетово. И до днес в храма и около него ясно си личат българските корени и българското минало. В двора са запазени надгробни площи със стария български правопис, но част от следващите са заличени по време на пълната реконструкция на църквата в началото на 90-те години на миналия век.

Мара Бунева учи в Скопската стопанска гимназия, а след това завършва висше образование в Софийския университет. През 1927 година тя се мести да живее в Скопие, тогава поробен от сърбите и част от Сърбо-хърватско-словенското кралство. След края на Първата световна война и загубата на България животът на българите в Македония става много тежък. С идването на сръбските сатрапи за българите в Македония става немислимо да говорят на родния си език и да изразяват националното си чувство и принадлежност. Един от основните тиран в Скопие е врагът на българщината Велимир Прелич.

Велимир Прелич е юридически съветник на Скопската бановина. Като такъв той е отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО). Активните младежи са подложени на мъчения по нареждане на сръбския палач Прелич, които подпомагат чупене на ръце, стягане на главите и заравяне на живи заради българския им произход и самосъзнание. Нечуваните, дори и по времето на османското робство, зверствата не оставят друг избор - ръководеното от Иван Михайлов ВМРО издава смъртна присъда на Прелич.

На 13 януари 1928 година, на стария Каменен мост на Вардар, Мара Бунева разстрелва главореза Велимир Прелич в центъра на Скопие, след което се прострелва. Когато Бунева е заведена в болница, тя умира на следващия ден (14), като е запитана защо е убила Прелич, тя заявява: "Заради мъченията, изпълнете над моите братя студенти. Затова този януари обичам отечеството си!"

Мара Бунева става героиня, вдъхновява стотици да се борят за правата си и да защитават българската кауза в Македония. Френският вестник "Йовър" определя Мара Бунева като "македонската Шарлот Корде" . Австрийският "Тагеспост" възкликва: " Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борбата срещу чуждото насилническо господство. ВМРО е дамоклевият меч на Балкана – тя не може да се хване и където се слага въоръжената ръка, там остават кървави следи. Тя е навсякъде и навсякъде никъде “ .

Братът на Мара Бунева също е голям борец за защита на правата и интересите на българите и борец за освобождението на Македония. Той е член на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Именно от брат си Мара Бунева е привлечена в редиците на ВМРО. Борис Бунев е инструктор на чети и терористични групи на Организацията. Участва активно и организира защитата на град Петрич от гръцката армия при Петрическия инцидент (1925 година). Бунев е активен участник във всички акции на ВМРО. Той става много близък на Иван Михайлов, който му става кум. След идването на комунистическата власт в България е и Борис Бунев е изпратен от безродници в концлагера Белене.

Десетки пъти родолюбиви българи поставят плоча в знак на помен и признателност към делото на Мара Бунева на кея на Вардар, която бива чупена от властта в Република Северна Македония. Мара Бунева и до днес остава страх за сърбомаската власт в югозападната ни съседка и продължава да стои като страж на българщината в Македония и израз на борбата на македонските българи.

Автор: Калоян Христов

Петричкият инцидент – 100 години, откакто ВМРО спаси България

Как ВМРО защити границата при Петрич през 1925 г. и защо този урок остава жив и днес

Още

Сърбия продължава да води враждебна политика към България

Антибългарската политика на Белград не е спирала още от възстановяването на третата българската държава през 1878 година. Още от доктрината на Гарашанин, която гласи, че за да има една велика Сърбия, трябва да има слаба България и Белград постепенно да откъсва от българските земи, до днес виждаме влиянието на Гарашанин в сръбската шовинистична политика.

Още