П. Колев: Коридор 8 — поредното начало и невъзможният край
Коридор №8 е инфраструктурният мит на Балканите – за него се говори много, строи се малко и се саботира умело.
Цифрите, които говорят повече от декларациите
216 594 – толкова са гражданите на Република Северна Македония, които официално са получили българско гражданство от 2007 г. до днес, според данни на Министерството на вътрешните работи.
Това е число, сравнимо с населението на град като Бургас. Но в Скопие не обичат да говорят за него. Там предпочитат мълчанието.
А когато темата все пак се повдигне, тя се представя като „масово издаване на паспорти за Европейския съюз“, а не като онова, което реално е — десетки хиляди семейства виждат единствената светлина за бъдеще в българското гражданство.
За разлика от класическите случаи на натурализация, България предоставя гражданство на македонски граждани по произход – т.е. на лица, които доказват, че имат български предци.
В повечето случаи това се прави с архивни документи, свидетелства от църковни регистри или стари лични документи от времето преди 1945 г.
„Моят дядо е бил учител по български език в Щип. Той е писал на кирилица с правопис, какъвто и днес използвате в София. Това не е политика, това е семейна история“, казва 43-годишен заявител от Прилеп, пожелал анонимност.
Когато историята е опасна
В съвременна Северна Македония да кажеш, че си българин, може да ти струва работата, общественото положение, дори приятелите.
В училищата все още се преподават уроци, в които България се споменава предимно в контекста на Втората световна война, и то с думата „окупация“.
В медийния речник думата „български“ често се използва като обида.
„Проблемът не е в гражданството. Проблемът е, че обществото още живее с митологията, че българите са заплаха за идентичността ни“, казва скопски журналист, който от години следи темата.
Тази митология е наследена от югославския период, когато „антибугаризмот“ беше държавна идеология. В архивите на бившата УДБА се пазят стотици досиета на хора, обвинени в „бугарофилство“ – престъпление, което се наказваше със затвор.
Днес, 34 години след независимостта, омразата е едновременно официална политика и глупав културен навик.
Гражданството като изповед
За мнозина българският паспорт не е „втори документ“, а първо признание.
Той символизира принадлежност, която дълго е била забранена.
По неофициални данни, през последните шест години около 28 хиляди граждани на РСМ са получили българско гражданство.
Повечето от тях живеят и работят в ЕС, голяма част – в България, а малка част са останали в Северна Македония. Не са малко примерите на семейства с българско гражданство, които изпращат децата си да учат в България. Голяма част от тези млади хора остават да живеят в София, Благоевград, Бургас, Варна, Пловдив и къде ли още не.
Днес в българското Народно събрание има народен представител от град Тетово, РСМ. Д-р Любиша Блажевски е член на парламентарната група на ПП " Величие". Един от членовете на Столичния общински съвет е от Скопие. Андрей Зогравски е един от учредителите и най-разпознаваемите лица на "Спаси София". Десетки лекари, инженери, юристи, стоматолози и какви ли не професии са се реализирали успешно в България.
„Паспортът ми не ме направи европеец. Той ми върна фамилията такава, каквато е била. На дядо ми са му я сменили през 1946 г.“, разказва мъж от Битоля, получил българско гражданство през 2022 г.
Предложението на Ковачев – светлина срещу мълчанието
В началото на 2025 г. евродепутатът Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) предложи създаването на публичен регистър на гражданите на Северна Македония, придобили българско гражданство.
Мотивът му беше прост – да се спре спекулацията, че „българи в Македония няма“. Преди ден той повтори тази идея и смята, че подготвените промени в закона за българското гражданство са повече от необходими.
В Скопие предложението предизвика буря. Някои го нарекоха „политическа провокация“, други – „опит за натиск“.
Въпросът обаче остава отворен: защо фактът, че десетки хиляди македонци имат български паспорти, предизвиква такъв страх?
Според Ковачев публичността е най-доброто средство срещу лъжите.
„В Македония хората се страхуват да кажат, че имат български корени, защото обществото е научено да мрази. Ако тази истина стане видима, омразата ще загуби почва“, коментира той.
Противниците на идеята изтъкват, че подобен регистър може да изложи на риск граждани на РСМ, подложени на натиск заради българската си идентичност.
И в този сблъсък се съдържа най-големият парадокс: истината се счита за заплаха, а мълчанието – за сигурност.
Между миналото и бъдещето
Днес Северна Македония е кандидат за членство в ЕС, но отношението към българите остава тест, който още не е издържан.
Въпреки подписания Договор за приятелство и добросъседство от 2017 г., омразата в публичното пространство продължава – от телевизионни студиа до графити по стените.
Парадоксално е, че редица македонски политици и техни близки имат българско гражданство, а въпреки това не спират да бълват омраза към България и да поддържат антибългарската риторика в медиите и публичните изяви. Дълбоко съм убеден, че е време България да реагира – като най-публично отнеме гражданството на тези, които използват език на омраза. Този мерителен акт ще покаже, че гражданството не е само формалност, а отговорност и морално задължение, което не може да се използва за подкопаване на българската идентичност. Този двойствен стандарт подкопава доверието между двете страни и обезсмисля усилията за истински диалог.
Европейските посредници призовават за диалог, но диалогът без признание е безсмислен.
Историческата истина не е въпрос на интерпретация, а на архиви.
И тези архиви говорят ясно: Гоце Делчев, Даме Груев, Питу Гули и десетки други революционери са се определяли като българи.
Докато този факт продължава да се възприема като „политически проблем“, пътят на Скопие към Европа ще остане отклонен.
България – да защити, но и да помни
Българската държава има морално задължение не само да издава паспорти, а да изгради дългосрочна политика за българите зад граница – училища, културни центрове, медийна подкрепа, сътрудничество с местните общности. Наред с това е крайно време да се промени самата процедура за получаване на гражданство. Днес тя е формална, често бавна и лишена от човешко измерение. Дълбоко вярвам, че България трябва да въведе тържествен ритуал при получаването на гражданство – както правят нормалните и уважаващи себе си държави. Моментът, в който човек официално става част от българската нация, трябва да бъде събитие – с клетва, знаме, химн и присъствието на институции. Така актът няма да е просто административен, а морален и емоционален – истинско признание за принадлежност.
Защото гражданството е само началото.
Истинската мисия е възстановяването на доверието – доверието, че България няма да забрави своите хора, където и да са.
Епилог
Историята не може да се отмени с резолюции и комисии.
Може да се забави, може да се премълчи, но винаги се връща – под формата на семейна памет, стар документ или нов паспорт.
И затова всяка нова българска лична карта, издадена на гражданин на Северна Македония, е малък, но реален акт на историческа справедливост.
Паспортът може да се подмени.
Но паметта – никога.
Петър Колев: Македонската евроинтеграция е в клинична кома
Победата на ВМРО-ДПМНЕ се дължи както на факта, че голяма част от гражданите не излязоха да гласуват, така и на очевидно бездейната, и некадърна, и опетнена от управлението опозиция, която трудно може да събори Мицкоски, казва редакторът на ТАРАЛЕЖ
България подписа документ със Северна Македония с водещ текст на английски: първи опасен езиков прецедент
Една англоезична клауза, която отвори пробойна в езиковия фронт
Редактор
Възпитаник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност Право. Бивш председател на Гражданския демократичен съюз (ГДС) в РСМ и на Сдружението за македонско-българско приятелство – Скопие, както и бивш изпълнителен директор на Информационна агенция БГНЕС. Активен защитник на правата на българите в Македония и изследовател на политическите процеси на Балканите. Автор на редица аналитични и медийни публикации, посветени на регионалното сътрудничество и европейската интеграция и геополитическите процеси на Балканите.
Коментари (0)