„Chat Control“ няма да върне изгубената човешка емпатия

Ужасната история от Тайланд, в която 21-годишният Вутисан Уонгталай уби едва 11-месечната си дъщеря и след това се самоуби, шокира не само с бруталността си, а с нещо още по-плашещо – престъплението беше излъчено на живо и остана часове достъпно и споделяно във Facebook.
Една човешка трагедия се превърна в дигитално „съдържание“, което хиляди зрители „консумираха“.

Когато лайфът е по-важен от живота

Когато насилието се гледа като телевизионен сериал, рискуваме да загубим способността си да различаваме реалност от зрелище. Тази логика не важи само за престъпленията. Дигиталната култура превръща в съдържание всичко – от интимността в OnlyFans, до смъртоносните опити за „перфектното селфи“.

В България вече има редица примери:

• 19-годишен младеж загина в София, след като падна при опит за снимка.
  
  

• 13-годишната Симона Пенева бе покосена от волтова дъга, докато се качвала на цистерна за селфи.
  
  

• Група деца се изкачиха на строителен кран на 200 метра височина, за да заснемат видео.
  
  

По света статистиката е още по-мрачна: руската студентка и инфлуенсърка Арина Глазунова загина трагично в Тбилиси при заснемане на клип, а в Шри Ланка туристка изгуби живота си, докато се навежда от влак за „зрелищно селфи“.

Контролът на чатове: решение или илюзия?

Facebook и YouTube премахнаха тайландските клипове след сигнали, но твърде късно. От години компаниите обещават по-строг контрол, но трагедии като тази показват колко трудно е да се спре машината за съдържание. А вината трудно може да падне само в алгоритмите – тя е и в публиката. Без публика няма зрелище.

В търсене на решения Европейският съюз обсъжда идеята за „Chat Control“ – задължително сканиране на съобщения, дори криптирани, за да се открива незаконно съдържание. Държави като Германия, Люксембург, Австрия, Финландия и Нидерландия се противопоставиха, предупреждавайки за нарушаване на личната неприкосновеност и риск от масово наблюдение.

Липсата на контрол по каналите за разпространение не е в същността на тревожното настояще. Истинският проблем е в начините, по които деца и възрастни се учат да се справят със скуката – чрез насилие, възприемано от филми и видеоигри. В свят, в който ударът, смъртта или унижението се нормализират като „развлечение“, не е чудно, че емпатията изчезва и страданието вече не поражда съчувствие, а любопитство.

Етика в дигиталната епоха

Случаят в Пукет и десетките трагедии по света – от смъртоносни селфита до експлоатация на интимността – са болезнено напомняне, че интернет не е неутрална среда, а културен феномен, който променя начина, по който преживяваме страданието и самите себе си.

Чувството за справедливост постепенно закърнява, а заедно с него избледняват и онези устои, които правят човека цялостен – любовта, приятелството, стремежът към творчество и смисъл. На тяхно място идват бързите удоволствия, които превръщат индивида в пасивен консуматор. Допаминовите стимули, които социалните мрежи произвеждат безкрайно, заместват критичната мисъл и правят съзнанието лесна жертва на манипулации.

Така виртуалната „пикселизирана“ реалност не просто променя навиците ни, а моделира самата ни природа – превръща човека в зрител на собствения си живот. А докато Европа обсъжда нови механизми за контрол и наблюдение, истинският проблем остава – ерозията на състраданието и обезценяването на човешкото.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Радина Чакърова