Държавни пари за просръбски мероприятия: Северна Македония финансира сръбските байраци на „Каймакчалан 2025“

Средства от бюджета на Северна Македония се насочват към мероприятия, които обслужват просръбски исторически разказ

Документ от Службен весник на РСМ, бр. 121 от 17.6.2025 година разкрива, че правителството на Република Северна Македония е отпуснало 600 000 македонски денари за дейност, озаглавена „Каймакчалан 2025 – планинарски марш“, организирана от „Здружение на борци во Македонија и Битола“.
На пръв поглед това изглежда като културно-спортна инициатива. Но геополитическият подтекст е ясен: всяка година на връх Каймакчалан се веят сръбски знамена, а събитието се използва за подчертаване на „сръбската победа“ над българската армия в битката при Каймакчалан (1916 г.) – една от най-кървавите в Първата световна война.

Исторически контекст: Каймакчалан – гробницата на хиляди българи

В периода 12–30 септември 1916 г. българската армия защитава връх Каймакчалан срещу настъпващите сръбски части, подкрепени от френски подразделения. В продължение на седмици позициите са бомбардирани, а боевете – буквално ръкопашни. Загиват хиляди български войници, оставяйки върха наситен с кръвта на защитниците.
За българската памет Каймакчалан е символ на саможертвата и страданието. За сръбската – „славна победа“. Тази историческа пропаст продължава да се използва и днес.

Скандалът „Миленко Неделковски“ – оскверняването на паметта

През септември 2016 г. македонският журналист Миленко Неделковски с чук в ръка счупи българската паметна плоча на Каймакчалан, поставена в чест на загиналите български воини. Самият той се похвали публично с видеозапис на „подвига“. Действието му предизвика дипломатически скандал и възмущение в България.Неделковски оправда действията си с аргумента, че плочата е „нелегално поставена“ и че била символ на български „окупатори“. Той публикува кадри в социалните мрежи, където с усмивка и демонстративна гордост разбива паметния знак с чук. Скандалът придоби международна разгласа, а българското външно министерство изпрати официална нота. Вместо да бъде осъден, Неделковски бе дълго време толериран в публичното пространство в Скопие, като това допълнително задълбочи недоверието между двете държави.
    
От плочата до бюджета: държавата зад просръбския разказ

Днес, по-малко от десетилетие по-късно, официален държавен документ показва, че средства от бюджета на Северна Македония се насочват към мероприятия, които обслужват именно този просръбски исторически разказ.
Ред №29 от документа ясно посочва:
„Здружение на борци во Македонија и Битола – Каймакчалан 2025 – планинарски марш“ – 600 000 денари.
Така, под формата на „марш“, властите финансират събития, които ежегодно се превръщат в сцена за демонстрация на сръбски национализъм – с масово веене на трибагреници и речи, които игнорират жертвите от българска страна. Това се случи и тази година, а репортер на Taralej.bg видя веещите се сръбски и гръцки знамена на върха.

Заключение: когато паметта става инструмент

Вместо да бъде място за почит към хилядите паднали от двете страни, Каймакчалан все повече се използва за поддържане на разделителни линии. А когато това вече се прави с пари на македонските данъкоплатци, въпросът става не просто исторически, а политически и морален:
 Трябва ли държавни средства да легитимират едностранна, просръбска интерпретация на историята?
 И защо паметта за българските войници продължава да бъде заличавана, вместо почитана?
Докато тези въпроси остават без отговор, връх Каймакчалан ще тежи не само като символ на събитията от 1916 г., но и като мрачен пример за това как държавната политика може да превърне паметта в инструмент за чуждо влияние.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Още

Северна Македония чества Деня на независимостта

На 15 януари 1992 г. България става първата страна, признала новата държава под нейното конституционно име – Република Македония

Още

Протестиращите сърби за Вучич: „Свършен е“

И в днешния ден хиляди сърби излязоха на протест срещу управлението на държавния глава

Още