Си Дзинпин си има дракон – и ще го язди
Доналд Тръмп получи два шамара от Шанхайската организация за сътрудничество: по един от Владимир Путин и от Нарендра Моди
За един месец руският президент регистрира "голям шлем" - двете си срещи с американския и китайския президенти, пише Мартин Табаков
Навлизането във въздушното пространство на Полша на руски безпилотни летателни апарати трябва да се положи в контекст, така че да се разбере по-добре мащаба на тази провокация. Поне три ракурса ще осветлят естеството на акцията, извършена от Москва.
Първият ракурс, който трябва да се има предвид, е, че този инцидент се случва седмица след като във Вашингтон гостува полският президент Карол Навроцки. В Белия дом държавният глава на европейската страна получи уверията на Доналд Тръмп, че САЩ са „с Полша през цялото време и ще помогнем на Полша да се защити“.
Ако тази руска акция е била умишлен акт от страна на Кремъл, какъвто е разчетът на полските власти, а не е следствие на нарушаване на функционалността на въпросните безпилотни летателни апарати, за което настоява Беларус, то значи посредством нея Владимир Путин иска да тества Доналд Тръмп доколко той стои зад заявките си и съюзниците си.
Или с други думи, в Полша Путин просто сложи Тръмп на кантара, за да измери тежестта на думите му.
Оттук Полша е просто тестови и експериментален терен, на базата на който в Москва ще наблюдават две ключови неща.
Едното е на чисто политическо ниво и касае това как ще реагира ръководителят на Белия дом, предвид прясната му заявка за подкрепа към Полша. Критичната реакция както от Варшава в частност, така и от Европа като цяло, със сигурност е била очаквана от Москва. Това, което бе от интерес за Русия, бе потенциалният отговор на САЩ. И този отговор е повече от удовлетворителен за Путин: на Доналд Тръмп му трябваше половин денонощие, за да избълва един объркан и неадекватен коментар в социалната му мрежа, в който коментар ръководителят на Белия дом каза буквално едно голямо нищо ("Защо Русия нарушава въздушното пространство на Полша с дронове? Ей го на!”).
Когато американски президент не защити свой съюзник в НАТО, то това е все едно Началникът на генералния щаб да не реагира, когато вражески дронове започнат да летят над главите на войниците му. Особено на фона на това, че дори унгарският министър-председател Виктор Орбан подкрепи суверенитета на Полша.
Наред на политическото ниво, което бе тествано от Русия, Москва със сигурност е наблюдавала и организационно-техническия аспект на провокацията: чрез какви бойни платформи и след колко време НАТО е успял да неутрализира въпросните безпилотни летателни апарати.
Вторият ракурс, в рамките на който трябва да се положи този епизод, е хронологията на руските провокации. Държавите около Балтийско море, както и Германия, редовно регистрират навлизането на руски - основно разузнавателни, безпилотни летателни апарати. Някои от тях, впрочем, биват изстрелвани и от търговските платформи на т.нар. „сенчеста флота“ на Русия. Нейната роля не се изчерпва само с това да осъществява икономически артерии за износ на руски петрол, заобикаляйки санкциите, но тя бива използвана и като „движещи се площадки”, от които да излитат разузнавателни дронове. Предимството на „сенчестия съд” е, че той е по-трудно уловим заради витиевата си собственост, поради което той все още може да има достъп до европейски пристанища, от които изстрелваните дронове да преодоляват по-малка дистанция до целите си.
За разлика от тези „дискретни“ и често сложни разузнавателни маневри на Русия, в актуалния случай на Полша говорим за очевадна и масирана провокация, чийто автор просто е свалил картите си и не му пука. Тоест тенденцията на руските провокации е те да се увеличават.
Третият ракурс, който ще спомогне за осветляване на контекста на тази рискова ситуация над Полша, касае нарасналата увереност на Владимир Путин. Натрупаното самочувствие на руския президент е функция на „големия шлем“, който той регистрира в рамките на един месец: първо, срещата с Доналд Тръмп в Аляска, а след това и тази със Си Дзинпин, Нарендра Моди и Ким Чен-ун в Тиендзин и Пекин.
От срещата в Аляска Путин получи от Тръмп легитимност, от тази в Пекин – и формална подкрепа от Си Дзинпин (наред с материалната, доколкото Китай осигурява около 80% от технологиите с двойна употреба, гражданска и военна, които използва Русия). Комбинацията от двете – диалога с американците и подкрепата от китайците - прави мотивацията на руския президент да преустанови войната в Украйна нулева.
Неслучайно, докато все още бе в Китай, Путин заяви, че ако не се стигне до споразумение с Украйна, Русия ще постигне целите със силата на оръжието. Оттогава насам Кремъл извърши и най-мащабният си удар по Украйна, в който участваха над 800 различни военно-въздушни бойни платформи и боеприпаси.
Легитимността от САЩ и материалната подкрепа от Китай, които Русия получава, способстват продължаването на войната в Украйна и поне частично неутрализират санкциите, които ЕС налага на Москва. Още повече, че тези санкции – Брюксел изготвя 19-ия си пакет – са преобладаващо икономически, а Владимир Путин може да продължава да води войната в Украйна, докато има политическата подкрепа и технология за нея.
Епизодът с руските безпилотни летателни апарати, нарушили въздушното пространство на Полша, показва, че Владимир Путин не само няма намерение да преустанови военните си действия спрямо Украйна, но и че мисли да мащабира конфликта спрямо Европа. Като способстващи подобен сюжет фактори Кремъл оценява адаптирането на руската икономика на военни релси, материалната подкрепа от Китай и клисавата американска политика на възпиране.
Редактор
Мартин Табаков
Коментари (0)