Енергийният шок от войната в Иран прониква все по-дълбоко в европейската икономика, изправяйки политиците пред тежка дилема, тъй като едновременно забавя растежа и тласка цените нагоре. Това показват мащабни икономически данни, цитирани от Ройтерс.

Въпреки че повечето икономисти твърдят, че ситуацията все още не може да се сравни с чистата стагфлация – комбинацията от висока инфлация и нулев растеж, съпътстваща енергийните шокове през 70-те години на миналия век – тя сериозно ще задълбочи кризата с разходите за живот, която започна след пандемията от COVID-19.

Икономическата активност в еврозоната се сви с най-бързия си темп от над две години и половина насам през май, след като скокът в издръжката на живота удари сериозно търсенето в доминиращия сектор на услугите и изтласка инфлацията на входящите цени до най-високото ѝ ниво от три години и половина насам. Това показва внимателно следеното проучване на S&P Global.

Отделно от това Европейската комисия понижи своите прогнози за икономическия растеж на еврозоната и призна, че те могат да спаднат още повече, ако геополитическите сътресения доведат до ситуация, в която цените на енергията ще достигнат своя пик чак в края на тази година. Извън валутния съюз компаниите във Великобритания претърпяха най-широкия си спад в активността от над една година, тъй като икономическото въздействие на войната в Иран се комбинира с политическата несигурност в страната.

Индексът на мениджърите по поръчките (PMI composite) на S&P Global за еврозоната падна до 47.5 пункта през май спрямо 48.8 пункта през април, отчитайки най-ниското си ниво от октомври 2023 г. насам и оставайки далеч под прогнозите на анкетираните от Ройтерс аналитици, които очакваха запазване на нивата. Този резултат маркира втори пореден месец на свиване в частния сектор на блока, като всяка стойност под 50 пункта сигнализира за забавяне на активността.

Анализатори от JP Morgan коментираха в своя бележка, че това е най-слабото ниво от края на 2023 г. насам и на практика е знак за стагнация на икономиката през май.

Активността в частния сектор на Германия, най-голямата европейска икономика, се свива за втори пореден месец, докато във Франция водещият PMI индекс спадна до най-ниското си ниво от пет години и половина. Фирмите посочват като основни причини за по-ниското производство натиска от разходите за горива и енергия, както и общата икономическа тревожност. В отделен доклад Бундесбанк посочи, че инфлацията в Германия има възходяща тенденция, а икономическият растеж вероятно ще бъде нулев през второто тримесечие.

Общото търсене в еврозоната се влоши рязко, като новите поръчки в частния сектор спаднаха с най-бързия си темп от 18 месеца насам, а новите поръчки за износ отбелязаха най-стръмния си спад от януари 2025 г.

Новият бизнес в услугите отчете сериозен срив, докато търсенето в промишлеността, което отбеляза лек ръст през април, се върна обратно към спад. Активността в услугите, която е водещ двигател на европейската икономика и ключов измерител за потребителското търсене, се сви с най-острия си темп от февруари 2021 г., падайки до 46.4 пункта спрямо 47.6 през април.

 Общият PMI индекс в производството също отчете спад, както и показателят за промишленото производство. Освен това тези цифри вероятно са изкуствено завишени поради проблеми с веригите за доставки, които са удължили времето за доставка на фабрични стоки до най-лошите нива от ерата на пандемията.

В същото време натискът върху разходите се засили сериозно, като инфлацията на входящите цени се ускори до трииполовингодишен връх. Цените, начислявани на крайните клиенти, също се повишиха с най-бързия си темп от 38 месеца насам. От S&P Global предупредиха, че ценовите измерители сочат към инфлация, която ще се задържи близо до нивото от 4% през следващите месеци.

Пазарът на труда също продължава да се влошава, като компаниите в еврозоната съкращават персонал за пети пореден месец, а темпът на загуба на работни места е най-стръмният от ноември 2020 г. насам. 

Европейската централна банка остави лихвените проценти непроменени в края на миналия месец, но в момента масово се очаква тя да предприеме вдигане на лихвите през юни. Големият въпрос сега е дали слабостта в икономиката ще я убеди да направи нова пауза след това.

Капитал Економикс отбелязва, че няма индикации, които да откажат Управителния съвет на ЕЦБ от плановете му да повиши лихвите с 25 базисни пункта през юни, нито нещо, което да смекчи опасенията от риск от рецесия. Официалните данни показаха, че инфлацията в зоната на общата валута се е задържала на ниво от 3.0% през април, което е над целта на ЕЦБ от 2.0%.

Европейската комисия обяви в четвъртък, че вече прогнозира забавяне на икономическия растеж на еврозоната до 0.9% през 2026 г. спрямо 1.3% през 2025 г., с очаквано възстановяване от 1.2% през 2027 г. В предишните прогнози от ноември очакванията бяха съответно за ръст от 1.2% и 1.4%. Еврокомисарят по икономическите въпроси Валдис Домбровскис обаче предупреди, че при един по-неблагоприятен сценарий, в който енергийните цени не достигнат своя пик преди края на 2026 г., тези икономически прогнози ще бъдат съкратени наполовина.