БТА

Гуверньорът на Централната банка на Гърция определи приемането на еврото като историческа стъпка и сподели уроците от гръцкия опит

България има всички предпоставки да се възползва от позитивите на членството си в еврозоната, но решаващи условия за дългосрочния успех са придържането към благоразумна фискална политика и прилагането на строг и ефективен банков надзор. Това подчерта гуверньорът на Централна банка на Гърция Янис Стурнарас по време на конференция в София, която е част от събитието The World Ahead 2026 Sofia Gala Dinner, организирано от списание The Economist. Форумът се провежда в столичния Гранд Хотел Милениум София.

Стурнарас приветства България с присъединяването ѝ към еврозоната и определи въвеждането на единната европейска валута като исторически момент за страната и важна стъпка в правилната посока на европейската интеграция. По думите му този процес не само ще засили икономическата устойчивост на България, но и ще укрепи цялото европейско семейство.

„Влизането в еврозоната ще даде възможност на България да се възползва в максимална степен от ползите на членството в паричния съюз“, заяви гръцкият гуверньор. Той припомни, че приемането на еврото в Гърция през 2001 г. е донесло съществени преимущества – елиминиране на валутния риск, намаляване на трансакционните разходи и значително улеснение за търговията, туризма и инвестициите. По думите му членството е повишило доверието в икономиката и е допринесло за подобряване на инфлационните очаквания.

„Убеден съм, че България ще усети същите положителни ефекти“, прогнозира Стурнарас.

В същото време той подчерта, че пътят на Гърция в еврозоната е бил съпътстван и от сериозни грешки и слабости в икономическите политики. Гуверньорът очерта накратко развитието на страната – от период на икономически подем, през суверенна и банкова криза, породена от натрупването на огромен двоен дефицит по текущата сметка и във фискалната сфера. Той посочи като допълнителни фактори наличието на дълбоки структурни проблеми, бум в кредитирането, масово укриване на данъци, неефективна социална система и други дисбаланси, довели в крайна сметка до необходимостта от тежки реформи и последващ период на стабилизация и възстановяване.

Придържането към благоразумна фискална политика и засиленият банков надзор бяха сред основните акценти в изказването на Стурнарас. Той препоръча също внимателно наблюдение на динамиката на доходите в икономиката, процесите на ценообразуване и наличието на силни и независими институции.

Като обобщение гръцкият гуверньор изведе извода, че фокусът следва да бъде поставен върху добре балансирана икономическа политика, здрава фискална рамка и активна структурна политика, която да отключи и поддържа конкурентоспособността. По думите му липсата на структурни реформи не решава проблемите, а само прикрива уязвимостите и отлага необходимите промени.

Според Стурнарас именно кризисните явления в еврозоната по време на европейската дългова криза са допринесли за нейното укрепване и заздравяване до формата, в която съюзът съществува днес – и към която България вече принадлежи.

„С присъединяването на управителя Димитър Радев към Управителния съвет на Европейска централна банка, нашият паричен съюз ще стане по-голям и по-силен“, заяви в заключение Янис Стурнарас.

Сред официалните гости на форума бяха президентът на България Илияна Йотова, управителят на Българска народна банка Димитър Радев, гуверньорът на Централната банка на Гърция Янис Стурнарас, членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Филип Лейн, старшият постоянен представител на Регионалния офис на Международен валутен фонд за Централна, Източна и Югоизточна Европа Карлос Мулас-Гранадос, както и водещи представители на бизнеса.

Още по темата

Димитър Радев: Приемането на еврото в България върви по план и без ценови сътресения

Гуверньорът на БНБ отчете стабилен технически преход, ограничен инфлационен ефект и ключовата роля на институциите за дългосрочно доверие

Още

Йотова: Доверието в еврото е ключово за бъдещето на България

Президентът подчерта нуждата от по-добра подготовка на гражданите, строг контрол на цените и политическа стабилност

Още

Покупателната способност на минималната заплата в България надхвърля 1 000 евро и се доближава до средното равнище в ЕС

Минимална, но не и най-слаба: скритата сила на българската заплата

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.