БТА

Гуверньорът на БНБ отчете стабилен технически преход, ограничен инфлационен ефект и ключовата роля на институциите за дългосрочно доверие

Наличните към момента данни показват, че процесът по приемането на еврото в България протича в пълно съответствие с предварителните очаквания, както по отношение на техническия преход, така и по отношение на динамиката на цените в страната. Това заяви гуверньорът на Българска народна банка Димитър Радев по време на конференция, част от събитието The World Ahead 2026 Sofia Gala Dinner, организирано от списание The Economist, което се провежда днес в столичния Гранд Хотел Милениум София.

По думите на Радев, към настоящия момент приблизително 85 процента от левовете вече са изтеглени от обращение, а над 7 млрд. евро са пуснати в паричното обращение на страната. Той подчерта, че банковата система, платежните инфраструктури, предприятията и помощните звена са се адаптирали в рамките на планираните параметри. „Този резултат е отражение на натрупаната подготовка, институционалната координация и последователната комуникация с обществеността. Именно в такива моменти, когато се променят рамковите условия, се изгражда най-трайното доверие“, посочи гуверньорът.

Димитър Радев акцентира, че ценовата стабилност остава ключов компонент на общественото доверие. Поради тази причина, по думите му, оценките на инфлационните процеси трябва да се базират на изчерпателни данни и строги аналитични подходи, а не на изолирани наблюдения или краткосрочни възприятия.

Той се позова на предварителните оценки, публикувани от Национален статистически институт и Евростат, според които, въз основа на хармонизирания индекс на потребителските цени, годишната инфлация в България през януари е била около 2,3 процента. По думите му това равнище като цяло съответства на ценовите тенденции в Еврозона.

„На агрегирано равнище приемането на еврото не е довело до съществени допълнителни инфлационни ефекти през първия месец на годината“, подчерта Радев. Той допълни, че предварителният анализ, изготвен от експерти на Европейска централна банка и Българската народна банка, показва, че преминаването към еврото е било свързано с ограничен и временен ефект върху цените – в порядъка на около 0,3–0,4 процентни пункта в месечната инфлация през януари.

Гуверньорът уточни, че този ефект е концентриран основно в определени категории услуги и като цяло е в пълно съответствие с опита на други държави, които са се присъединили към еврозоната в миналото. Той подчерта необходимостта да се прави ясно разграничение между краткосрочните ефекти, свързани с прехода, и по-дългосрочните процеси на ценово преобразуване.

По думите му, с повишаването на доходите някои вътрешни цени, особено в сектора на услугите, имат тенденция да растат по-бързо от средните за еврозоната. Това, според Радев, е добре установена характеристика на процеса на конвергенция, която отразява изравняването на производителността, динамиката на заплатите и промените в потребителските модели. „Важният въпрос не е дали относителните цени се коригират, което е неизбежно, а дали тази корекция протича по подреден начин и се дължи на пазарните сили“, отбеляза той.

Радев подчерта, че развитието на цените трябва да бъде в съответствие с основните макроикономически фундаменти и да се осъществява в среда на по-силна конкуренция и ефективни публични институции. В този контекст той посочи, че устойчивата ценова стабилност не е изключителна отговорност на паричната политика. „Тя зависи в решаваща степен и от качеството на институционалната рамка, както и от последователността, надеждността и предвидимостта на икономическите политики във времето“, заяви гуверньорът.

Той подчерта още, че еврото предполага обща парична политика, но не отменя отговорността на национално равнище в други ключови сфери – като фискалната предпазливост, ефективния надзор и институционалната дисциплина. В този смисъл Радев обърна внимание и на икономическото измерение на корупцията, разглеждана не от морална, а от институционална гледна точка. „Когато доверието е подкопано, ползите от членството в еврозоната не могат да бъдат реализирани напълно. В същото време антикорупционни усилия, които не са вградени в стабилна институционална рамка, рядко имат траен ефект“, каза той.

Гуверньорът изтъкна, че европейските правила и механизми допринасят за по-голяма предвидимост на процесите, включително в условията на вътрешна политическа нестабилност. „Проевропейската ориентация и ефективното управление не са алтернативи, а взаимно подсилващи се елементи“, заяви Радев. Той добави, че в съвременната глобална среда стабилността сама по себе си се е превърнала в стратегически ресурс.

Според него за малка и отворена икономика като българската членството в еврозоната променя рисковия профил на страната, като намалява валутната несигурност, задълбочава финансовата интеграция и оказва влияние върху икономиката чрез установените структури за надзор и управление на кризи. В дългосрочен план това може да доведе до подобряване на условията за финансиране, при условие че политиките останат последователни и предвидими.

Радев отбеляза, че членството на България в еврозоната има и ясно изразено регионално измерение за Югоизточна Европа. По думите му българският опит илюстрира възможен път към конвергенция, основан на институционална дисциплина и дългосрочна ангажираност. Той подчерта, че приемането на еврото не бива да създава нови разделителни линии, а при правилно управление може да допринесе за по-голяма устойчивост и по-дълбока интеграция в целия регион.

В заключение Димитър Радев коментира и понятието „суверенитет“, което според него често се тълкува символично. „В днешната икономическа среда суверенитетът все повече се измерва със способността на институциите да вземат решения, които са предвидими, надеждни и устойчиви във времето“, заяви той. От тази гледна точка членството в еврозоната не представлява загуба на суверенитет, а преход към участие в обща институционална рамка, в която решенията се вземат съвместно.

Според Радев присъединяването на България към еврозоната бележи началото на нова фаза с по-високи изисквания и по-ясно разпределена отговорност. „Наличните до момента данни не сочат отклонения от очакванията нито по отношение на техническия преход, нито по отношение на динамиката на цените. В крайна сметка резултатите ще зависят от последователността на политиките и от способността да се придаде трайна същност на институционалната рамка във времето“, заключи гуверньорът.

„Еврото не е крайна цел. То е рамка, в която качеството на институциите и устойчивостта на политиките стават още по-видими“, добави Димитър Радев.

Още по темата

Йотова: Доверието в еврото е ключово за бъдещето на България

Президентът подчерта нуждата от по-добра подготовка на гражданите, строг контрол на цените и политическа стабилност

Още

ЦИК обяви обществена поръчка за машинния вот за близо 4,5 млн. евро

В официалното съобщение на ЦИК се посочва, че към настоящия момент съществуват обективни пречки за детайлното определяне на всички технически параметри и срокове

Още

Покупателната способност на минималната заплата в България надхвърля 1 000 евро и се доближава до средното равнище в ЕС

Минимална, но не и най-слаба: скритата сила на българската заплата

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.