Църногорският манастир „Св. св. Козма и Дамян“, известен и като Гигинския манастир заради близостта си до село Гигинци, заема особено място в историята на Мраката, Граово и Знеполе. Той не е просто храм в планината, а център на духовен и обществен живот, който през вековете многократно е събирал местните хора около вярата, книгата и общността.
Смята се, че началото на обителта е свързано с отшелници, които се заселват в планината Черна гора, наричана в диалект „Църна гора“. Влиянието идва от голямата традиция на пустинножителството в басейна на Струма, където се подвизават светци като Йоан Рилски, Гавриил Лесновски, Йоаким Осоговски и Прохор Пшински. По долината на реката прониква силно християнско влияние от юг и то достига и до тази част на Западна България.
Самото име на планината краеведи свързват с множеството „черноризци“, както в стария български език са наричани монасите. Районът пази следи от богато монашеско присъствие, включително няколко запазени манастира и руини на стари обители.
Историческите сведения за ранната история са оскъдни, но археологически данни сочат, че първите манастирски постройки датират от XI–XII век и са изградени върху останки от античността. Проучванията откриват основи на монашеско крило и защитна кръгла кула. Подобни отбранителни съоръжения не са изключение за средновековните обители. Примери има и при Рилския и Хилендарския манастир.
Първоначално манастирът е под юрисдикцията на Охридската архиепископия, основана през 1020 г. През 1183 г. за кратко попада под маджарска власт, а по-късно преминава към Търновската патриаршия. В този период братството стои твърдо в православието и подкрепя позиции срещу опитите за уния, които разклащат църковното единство.
Във времето на Второто българско царство държавата и местните боляри подпомагат църквата с дарения. По време на Асеневци, Тертеровци и Шишмановци манастирът получава стопанство и имоти и се превръща в значим земевладелец. Обителта получава административен, финансов и съдебен имунитет, а игуменът има големи права върху монастирските хора и имоти. Манастирът е и книжовно средище, в което се преписват богослужебни книги, а монасите работят за укрепване на вярата чрез проповеди и наставления.
С османското нашествие условията се променят. Част от имотите са отнети и привилегиите постепенно се свиват. Въпреки това, за разлика от много обители, Църногорският манастир не е разрушен в първите десетилетия на владичеството и остава средище на обществен живот за околните населени места.
След падането на Търновската патриаршия манастирът отново попада под Охридската архиепископия, а по-късно под Цариградската патриаршия. Важното е, че българският му характер се съхранява. Управляван е от местни епитропи, богослужението се извършва на църковнославянски, а празниците събират множество поклонници. Манастирът се превръща и в място, където вярата и самосъзнанието се пазят живи, включително срещу опити за външно влияние през XIX век.
Тежък удар идва през 1737–1739 г., когато обителта е разбита и опожарена. Поводът, според преданията и описанията, е конфликт, използван като претекст за масово насилие. Пламъците унищожават сгради и изпепеляват безценната библиотека. Дълго време на мястото остават руини и малко материални следи.
Манастирът се връща към живот благодарение на усилия, свързвани с монаси от Хилендар и с откриването на аязмото. По-късно, в началото на XIX век, възстановяването се ускорява при управлението на кърджалията Кара Фейзи. Легендарният разказ свързва промяната в поведението му с болестта на дъщеря му и обещанието да възстанови разрушени храмове. Около 1814 г. започва активно възстановяване, а строежите завършват към 1822 г. с помощта на населението от десетки селища.
Във Възраждането обителта добива още по-голямо значение. Тук се подвизават духовници, развива се общежитиен живот, посрещат се поклонници, поддържат се стопанства, а манастирът подпомага местните хора и в тежки години. На празници край стените му се събират множества, за всяко село има одая за преспиване, а манастирът се превръща в естествен център на района.
След 1878 г. започват ремонти и благоукрасяване, обновяват се части от храма и се правят разширения. През първата половина на XX век манастирът продължава да има стопанска и обществена роля, включително по време на войните.
След 1944 г. и комунистическият преврат в България обаче настъпва рязка промяна. Духовните лица са отстранени, имотите започват да се изземват, а обителта постепенно губи стопанската си основа. След 1960 г. манастирът е превърнат в лагер, а по-късно и в място, използвано за добитък. Започва тежък период на разруха, разграбване и изчезване на ценности, включително богослужебни книги, икони и други светини. В края на XX век обителта е заварена в крайно тежко състояние, което подчертава колко крехка може да бъде паметта, ако не е пазена.
Историята на Гигинския манастир, е история на непрекъснато възстановяване. От отшелническото начало през средновековната устойчивост, през възрожденския подем и до драматичните сривове на XX век, обителта остава свидетелство за това как вярата и общността се поддържат не с шум, а с постоянство, труд и воля.
Значима роля за видимия подем на манастира има неговият игумен архимандрит Никанор. Присъствието му осезаемо се усеща в начина, по който мястото е организирано, поддържано и отворено за хората. Той принадлежи към онзи тип духовници, които не търсят публичност, но не бягат от отговорността да говорят, когато смятат, че това е необходимо. В неговото слово няма излишен патос, нито морализаторство, по-скоро има яснота, прямота и желание за честен разговор.
Архимандрит Никанор често е разпознаваем с активната си позиция по обществени въпроси, но именно в манастира най-добре личи другата страна на неговото служение - ежедневната, тиха и постоянна работа по създаване на среда, в която човек може да остане сам със себе си, без да се чувства самотен. Това е може би най-трудното умение днес - да създадеш пространство, където да се отдадеш на мислите си...
Когато човек излезе от двора на манастира и тръгне обратно по пътеката, остава с усещането, че тук времето работи по други правила. Не бърза, не натиска, не гони. Вероятно това и кара множеството посетители да се връщат обратно в приветливия Гигински манастир.
Игуменът на Църногорския манастир "Св. Св. Козма и Дамян" отец Никанор беше наказан със забрана да служи литургия за 15 дни. Заповедта е дошла на 23 октомври – същия ден, в който манастирът изпраща група украински деца от воюващия град Суми, които са били на 10-дневен лагер в обителта.
Да следваме примера на предците, за да можем да предадем ценностите на децата си, каза той
На празника се събираме около Господа, каза той пред ТАРАЛЕЖ
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)