Защо не разбираме Левски и днес – „Народе????“
Говорим за Левски с патос, но без тревога. С възхищение, но без въпроси. Превърнахме го в икона, а иконите не ни безпокоят — те висят високо, далеч от калта на всекидневието
Сирни заговезни: Празникът, който събира семейството и пречиства сърцето
На Сирни Заговезни не просто спазваме традиция. Спираме. Поглеждаме се в очите. И казваме най-трудната, но и най-освобождаващата дума: „Прости“.
Това е денят, в който не доказваме правота, а търсим мир. В който гордостта отстъпва място на смирението. В който приемаме, че сме грешили – с думи, с мълчание, с прибързани реакции.
Прошката не изтрива миналото. Тя освобождава бъдещето. Да поискаш прошка е сила. Да дадеш прошка е още по-голяма сила.
Сирни Заговезни е един от най-дълбоко вкоренените обичаи в българската култура — празникът на прошката, на помирението и на духовното пречистване преди Великденския пост. Той се чества винаги в неделя, седем седмици преди Възкресение Христово, и тази година се пада на 22 февруари 2026.
Какво представлява празникът?
Този ден в православната традиция е известен и като Неделя Сиропустна, Сирница, Прошка или Сирни поклади. Той бележи края на богословската и народна подготовка за Великите пости — последният момент преди поста, в който вярващите могат да консумират млечни и яйчни продукти.
В православните храмове се отслужва специална литургия, а главният фокус на деня е духовното пречистване чрез прошка.
В основата на празника стои обичаят близките и роднините да си искат прошка един от друг за всички грешки, неразбирателства и обиди от изминалата година. По-младите целуват ръцете на по-възрастните и казват „Прости ми“ или „Прощавай“, а отговорът традиционно е „Простено да ти е“ или „Прошка“. Това символизира духовно пречистване и лично примирие.
Семейна трапеза
На трапезата тази неделя обичайно присъстват млечни и яйчни храни — сирене, баница, бела халва, риба и варени яйца. Това е последният ден преди строгия Великденски пост, в който се консумират такива продукти.
Групови обичаи и игри
В много села и градове вечерта се палят огньове или поклади, които след това се прескачат за здраве и берекет — ритуал, който символизира избавяне от старото.
Къде и как се празнува?
В много райони на България празникът се отбелязва с по-богати народни практики — от палене на големи огньове, през кукерски игри, до големи общоселски сборове, танци и песни, които символизират победата на светлината над тъмата и идването на пролетта.
В градска среда обичаят на прошката е по-личен и семеен: хора посещават роднини и приятели, обменят пожелания за здраве, мир и начало „на чисто“. Много семейства се събират на обща вечеря, където ритуалът на прошката е централна част от празничната атмосфера.
Това е ден не само за прошка, но и за ново начало: моментът, в който оставяме зад себе си старите обиди и вътрешното напрежение, и се стремим към мир, както с другите, така и със самите себе си.
Прошка искам. Прошка давам. И нека Господ ни прости.
Потомък на рода на Апостола: Обичайте България така, както Левски е обичал, тя заслужава това
В Деня на обесването на Васил Левски – 19 февруари – в столичния квартал „Бенковски“ бе отворена за посетители къщата, свързана с дейността на Апостола.
МО: Американските самолети на летище "Васил Левски" са тук за учение
От МВнР казаха, че проучват въпроса с тяхното разполагане
Редактор
Калина Рилева (Кали) е независим автор с фокус върху обществено значими теми, свързани с развитието на обществото, социалните процеси и влиянието на публичните политики върху хората. Има опит в работата по теми с обществено и икономическо значение, като в последните години насочва вниманието си към въпроси, свързани със здравето, образованието, културната среда и ценностите, които оформят обществените нагласи. В публикациите си поставя въпроси и разглежда процеси в дълбочина, като проследява реалните последици от решенията, които често остават извън публичния фокус. Авторът публикува под псевдоним. | Общество | Здраве | Анализ
Коментари (0)