Боядисването на великденските яйца е утвърдена християнска традиция, свързана с подготовката за Възкресение Христово. Обичаят, познат още като вапцване, багрене или шарене, се изпълнява обикновено на Велики четвъртък, а в някои случаи и на Велика събота, като всяко яйце носи символиката на новия живот и възкресението. Практиката има дълбоки корени и се среща в различни култури, като в миналото за оцветяване са използвани естествени багри от растения и природни материали.

Първото боядисано яйце винаги е червено, като цветът се свързва с кръвта на Исус Христос и жертвата му на Кръста. С него започва ритуалът по боядисването и в народните вярвания то има особена сила да носи здраве и закрила на дома.

Докато боята още не е изсъхнала, най-възрастната жена в семейството - обикновено майката или бабата - прави кръстен знак с яйцето върху челата на децата, а след това и на останалите членове на домакинството, с благословия за здраве и благополучие. 

Първото червено яйце се отделя от останалите и се пази през цялата година до следващия Велики четвъртък, поставено до домашната икона или кандило, тъй като се вярва, че носи късмет и защита. Тогава то се заменя с ново, а старото се счупва, като по състоянието му се гадае какво предстои за семейството.

В някои традиции с червената боя се отбелязват и животните в стопанството, за да бъдат предпазени и да има берекет.

Различни предания обясняват произхода на червеното яйце, което заема централно място в традицията. Според едно от тях Мария Магдалена се явила пред римския император след Възкресението, поднесла му червено яйце и го поздравила с думите „Христос воскресе“. Друга легенда разказва, че по пътя към Голгота Иисус Христос бил замерян с яйца, а на следващата сутрин хората открили, че кокошките им са снесли единствено червени яйца - възприемани като символ на Христовата кръв.

Местните вярвания определят и начина на боядисване. В домове, в които наскоро е имало покойник, това се прави вечерта на Велика сряда, докато в други райони яйцата се боядисват в чужд дом или се оставят небоядисани.

В редица райони се използват основно червени и жълти багри, като за постигане на червения цвят се прилагат природни материали - люспи от кромид лук, корени от брош и листа от растения като круша, смрадлика, мечо ухо, лапад, вратика и липа. По-наситен оттенък се получава при варене с корени от брош или чрез увиване на яйцата в люспи от лук, което им придава оранжево-кафеникав златист цвят, наподобяващ засъхнала кръв.

Съществуват и други традиционни техники за украсяване на яйцата. Една от тях включва потапянето им в боя, след като са увити в тъкан или рехав плат, при което се получава характерна шарка „на квадратчета“. В по-ново време се използва и методът с листенца - върху сварените яйца се поставят малки листа от здравец, детелина, магданоз или копър, след което се увиват в тензух и се потапят в боя. След развиването листенцата се отстраняват, а отпечатъците им остават върху повърхността, придавайки пъстра украса.

В райони като Велинградско, Ихтиманско и Самоковско е разпространена и техниката на „писаните“ яйца. Те се украсяват с пера или восъчни писалки, чрез които се нанасят геометрични и растителни мотиви с восък, преди яйцата да бъдат боядисани, така че шарките да останат безцветни. Често за тази цел се използва паче перо и разтопена лой. Върху яйцата се изписват и символи като „ИС ХС“ (Иисус Христос) или „ВР ХР“ (Възкресение Христово), както и имената на децата, за които са предназначени.

След боядисването водата, използвана при този процес, се излива на чисто място в градината - най-често в корените на трендафил или плодно дърво, като този обичай се спазва при използване на природни багрила.

В Северна Хърватия съществува традиция за боядисване на черни яйца, като поднасянето им изразява обич, приятелство или уважение, а обичаят е част от нематериалното културно наследство на страната.