Последната седмица от Великия пост преди празника Възкресение Христово (Великден) е Страстната седмица. През 2026 г. Великият пост при православните християни започна на 23 февруари и ще приключи на 12 април, поради което Страстната седмица обхваща периода от 6 април до Великден.

Всеки ден от Страстната седмица носи собствено значение и се нарича Велик, като периодът е свързан с тържествени богослужения и подготовка за Великден.

На Велики понеделник (6 април) вярващите си припомнят историята на патриарха Йосиф, продаден от братята си в Египет, които съобщили на баща си, че е разкъсан от диви зверове. Йосиф се възприема като символ на страдащия Спасител. В началото на Страстната седмица в църквите се приготвя свето миро, използвано за помазване след кръщение. По традиция на този ден се почиства и подготвя домът за празника.

На Велики вторник (7 април) вярващите си припомнят укора на Исус към фарисеите и книжниците, както и неговите притчи за Страшния съд и края на света. В този ден християните приключват подготовката за Великден, като се занимават с домакинска работа и подготвят домовете.

На Велика сряда (8 април) се вярва, че Юда е предал Исус за 30 сребърника. Вярващите посещават църква, за да прославят Мария Магдалена, да се изповядат и да отправят молитви с поклони. В домовете се подготвят яйца за боядисване на писанки (рисувани великденски яйца).

На Велики четвъртък (9 април), известен и като ден на тайнството Свето Причастие, се припомня как Исус дава на апостолите хляб и вино по време на Тайната вечеря. В църквите се четат Дванадесетте Евангелия за Страстите Христови, посветени на страданията на Христос. Вярващите посещават храмовете, приемат Свето Причастие, боядисват великденски яйца, пекат куличи (великденски торти) у дома и купуват нови дрехи за децата си.

На Разпети петък (10 април), най-скръбният ден от Страстната седмица, се припомня разпятието на Исус на Голгота. В църквите се изнася плащаницата – изображение на Христос в гробницата, която вярващите могат да целуват. Денят е на строг пост, като храна се приема едва след свалянето на плащаницата.

На Велика събота (11 април) се отбелязва ден на мълчание, в който вярващите се молят и размишляват върху тайната на спасението. Сутринта плащаницата се обикаля около църквата, а през деня се освещават великденски ястия – яйца и козунаци. В полунощ започва тържественото богослужение, след което се възвестява великата новина за Христовото Възкресение, с което приключва Великият пост.

Страстната седмица поставя края на Великите пости преди Великден и е свързана с особено строги ограничения. През тези дни са забранени прекъсването на поста, забавленията, скандалите, извършването на тежък физически труд, както и провеждането на сватбени церемонии и кръщенета. Не бива да се отказва помощ на нуждаещите се.

В последните дни на Великия пост християните спазват строги хранителни ограничения, като свещениците препоръчват да се консумират единствено растителни храни.

През Страстната седмица не се допуска консумацията на месо, риба, яйца, мляко, масло и други млечни продукти.

В същото време в хранителния режим могат да се включват зеленчуци, постен хляб и растително масло. Вярващите следва да се съобразяват и със здравословното си състояние при избора на храна. Когато постът би могъл да навреди, за хора с определени състояния е позволен облекчен режим или пълно освобождаване от него, включително за деца, болни, военнослужещи, възрастни хора, кърмачки и лица, полагащи тежък физически труд.