С Велики понеделник започва Страстната седмица – най-святото време в християнския календар, посветено на последните дни от земния живот на Исус Христос, Неговите страдания, кръстна смърт и Възкресение.

Седмицата се нарича „Страстна“ заради припомнянето на Христовите страдания, като думата „страст“ в старобългарски означава именно страдание. Поради значимостта на събитията всеки ден от периода носи името „велик“. В народната традиция седмицата е позната и като „молбена“, тъй като вярващите участват в засилени молитви и богослужения както сутрин, така и вечер.

Още от Лазарова събота Църквата започва да възпоменава ключови събития от последните дни на Спасителя – възкресяването на Лазар, заговора срещу Христос и тържественото Му влизане в Йерусалим.

На Велики понеделник в богослужението се припомня старозаветният разказ за патриарх Йосиф, продаден от братята си като роб в Египет – образ, който се приема като предобраз на Христос, предаден и отхвърлен от хората. В този ден се чете и притчата за безплодната смокиня – символ на душата, която не дава духовни плодове поради липса на усилия и вяра.

Богослуженията през Страстната седмица са със специален ред и съдържание, създадени за всеки отделен ден. Още в навечерието се извършва т.нар. „Последование на Жениха“, когато Христос се представя като небесен младоженец на Църквата. Припомня се притчата за десетте девойки и призивът вярващите да бъдат духовно будни и подготвени да посрещнат Спасителя.

Страстната седмица подготвя християните за най-големия празник – Възкресение Христово, който тази година се отбелязва на 19 април.