Цветница е християнски празник, чиято дата се определя всяка година според настъпването на Великден и се отбелязва в неделята след Лазаровден, седмица преди празника на Възкресението. Той се чества от православната, католическата и протестантската църква и е свързан с едно от ключовите събития в библейската история - влизането на Исус Христос в Йерусалим.

Според разказа в Библията, това се случва малко след възкресението на Лазар, когато вестта за извършеното чудо вече е достигнала до жителите на града. Исус Христос е посрещнат тържествено - хората го приветстват с палмови клонки и цветя, които размахват и постилат по пътя му. Този жест е израз на почит, с който в древността са били посрещани владетели и победители, и поставя основата на традициите, свързани с празника.

Празникът Цветница е свързан с разнообразни обичаи и традиции, които се различават в отделните региони на страната, но са обединени от вярвания за здраве, плодородие и благополучие в дома. Един от основните символи на деня са върбовите клонки, които в българската традиция заместват палмовите клонки, като върбата се възприема като символ на нов живот, обновление и добродетел, тъй като е сред първите дървета, които разцъфтяват в началото на пролетта. В дните преди празника вярващите ги подготвят, като ги поставят във вода, за да разцъфнат, а на самия ден те се освещават в църквата и се раздават за здраве. Осветените клонки се отнасят в домовете, поставят се до иконата, сплитат се на венци и се използват за украса на входовете.

Празничните обреди започват още в събота вечерта с вечерна църковна служба, последвана от сутрешно богослужение и празнична литургия. След службата вярващите отнасят у дома осветените клонки и цветя, а старите, пазили дома през изминалата година, се изхвърлят в течаща вода. Според народните вярвания отвара от върбови клонки се дава на жени, които дълго време не могат да имат деца, с надежда за зачеване.

В навечерието на празника се спазва и обичаят за прочистване на дома, като се вярва, че той трябва да бъде подготвен и подреден. С Цветница е свързан и обредът Кумичене, който бележи края на моминските пролетни ритуали. В него участват момичетата, били лазарки, които се събират и отиват до близка река, носейки венци от върба и обреден хляб, наречен кукли. По време на ритуала те пускат венците или късчета хляб по течението, а тази, чийто венец изпревари останалите, е избирана за Кумица.

След избора момите я изпращат тържествено до дома ѝ с песни и танци, като спазват обичая говеене - въздържане от говорене в нейно присъствие до третия ден на Великден. В дома на Кумицата се организира трапеза, на която всяка девойка носи приготвения от нея хляб. Обредът завършва на третия ден на Великден, когато лазарките отново я посещават с боядисани яйца и хляб, а Кумицата се прощава с тях. Смятало се е, че момиче, което не участва в тези обичаи, трудно ще се омъжи.

Празничната трапеза, наред с обичаите и традициите, също заема важно място в отбелязването на Цветница. Денят е първият след началото на Великия пост, в който е позволена консумацията на риба, но останалите ястия остават постни.

На трапезата присъстват салати от пресни зеленчуци, ястия с картофи, ориз, фасул, както и постни яхнии и пълнени чушки. Особено място заемат зелените растения като коприва, лапад и спанак, от които се приготвят различни супи и ястия.

Според традицията не се допускат мазни храни, тъй като постът продължава. Дори рибата се приготвя по-леко - обикновено печена и не много мазна. За десерт се поднасят пресни плодове или домашни сладкиши, приготвени без яйца и мляко.

Цветница е известна като празника с най-много именници, тъй като на този ден празнуват всички, чиито имена са свързани с цветя, дървета и растения. Освен широко разпространените имена, повод за празник имат и хора с по-редки и необичайни имена като Пъпеш, Череша и Гладиола, което допълва пъстротата и символиката на деня.