Международният ден на жената днес се отбелязва като празник на жените в десетки държави по света, но началото му е свързано с работнически протести и борбата за равни права в началото на ХХ век.

Макар първоначално да възниква като политическо събитие, свързано със социалистическите движения, с времето празникът постепенно губи политическия си нюанс и се превръща в част от културата на много страни, както и в повод мъжете да изразят благодарност, симпатия и внимание към жените в живота си.

Смята се, че събитието, което стои в основата на празника, датира още от XIX век, когато при пожар в текстилна фабрика в Ню Йорк загиват над 150 жени, като инцидентът се свързва с липсата на мерки за безопасност.

Трагедията става причина жени от шивашки и текстилни предприятия да излязат на протест срещу лошите условия на труд и ниските заплати, като демонстрациите са разпръснати от полицията. Две години по-късно, през същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат. През следващите години протестите, целящи да защитят правата на жените, продължават, като един от най-известните е през 1908 г., когато е организирано шествие в Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на глас.

Протестите на шивачките в Съединените щати продължават повече от година, а по инициатива на Американската социалистическа партия първият Ден на жената в САЩ е отбелязан на 23 февруари 1909 г.

През 1910 година, на 27 август, в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените социалистки.

В нея участват 100 жени от 17 държави, като на срещата, по предложение на германската социалистка Клара Цеткин, е прието решението: „Всяка година в една от първите седмици на пролетта да се празнува денят на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота.“

На следващата година - 1911 г., на 19 март, Денят на жената е официално отбелязан в Германия, Дания, Швейцария и Австрия, като в шествията се включват над 1 милион души - мъже и жени. В някои държави празникът първоначално се отбелязва в края на февруари или началото на март, но от 1914 г. постепенно се утвърждава датата 8 март.

Постепенно към инициативата за отбелязване на Деня на жената се присъединяват все повече държави, като до 1967 г. 8 март често се възприема като комунистически празник.

ООН отбелязва официално празника като Международен ден на жената за първи път през 1975 г., когато обявява цялата година за „Година на жената“. Две години по-късно държавите членки на организацията са приканени да отбелязват празника на една и съща дата.

Денят на жената в България започва да се чества след преврата през 1944 г. и идването на власт на Българската комунистическа партия.

С времето връзката с комунистическото минало постепенно избледнява и празникът се превръща в ден, посветен на жените. В България 8 март освен като Ден на жената се отбелязва и като Ден на майката. Освен у нас, тази практика съществува и в Лаос, Румъния, Афганистан, Виетнам и други държави. У нас 8 март е работен ден, докато в 25 страни по света Международният ден на жената е обявен за неработен.

Днес 8 март е не само повод за поздравления, цветя и жестове на внимание, но и ден, който напомня за историческата борба на жените за равни права, достойнство и по-добри условия на труд.

В много държави по света празникът се използва и като възможност да се поставят отново темите за равноправието между половете, достъпа до образование и труд, както и ролята на жените в обществото. Така Международният ден на жената съчетава в себе си както историческата памет за социалните движения, така и съвременния стремеж към равнопоставеност и уважение към жените.