Юлия Порязова - първата българка в турските сериали и майка на финалистка на световно първенство по танци

12 ноември 2025, 15:20
Таралеж ПК
София

ТАРАЛЕЖ

Истинският успех се крие в обичта и щедростта – в труда, в хората и в семейството, вярва тя

В откровено интервю пред ТАРАЛЕЖ тя споделя за пътя си в киното в България и Турция и за гордостта да види дъщеря си да издига българското знаме на световната сцена.

Тя е красива, талантлива и устремена – жена, която не се страхува да прескача граници. Юлия е първата българка, снимала се в турски сериали, а днес – вдъхновяваща майка и ръководител на една от най-успешните школи по спортни танци у нас. В разговора ни тя се връща към първия си снимачен ден в Турция, говори за уроците, които актьорската професия ѝ е дала, и за това какво означава истинският успех – не този на червения килим, а този на дъщерята ѝ Мартина, която с талант, дисциплина и усмивка покорява световните сцени.

Юлия, Вие сте първата българка, снимала се в турски сериали – как се стигна до тази възможност и какво си спомняте от първия снимачен ден в Турция?

Това беше преди доста години и съм разказвала много пъти историята как се стигна до този шанс, но споменът винаги остава жив. Никога няма да забравя първия си снимачен ден в Турция – бях изключително притеснена. Изведнъж се оказваш в една напълно нова среда, за която дори не си мечтал. Турците работят с огромни екипи, всяка продукция е мащабна, а атмосферата на снимачната площадка е просто неописуема. Помня как учех репликите си ден и нощ, за да не объркам нищо – и въпреки напрежението, беше незабравимо преживяване, което ми отвори нов свят.

Как турската публика реагира на това, че сте българка – имаше ли любопитни ситуации или специално отношение? А отношението на турските актьори към Вас? Какви са Вашите впечатления през годините за публиката тук и тази там?

Винаги са ме приемали изключително топло. Турците по природа са гостоприемни хора – приемат всеки такъв, какъвто е, без значение от коя държава идва. Никога не съм усещала предразсъдъци или дистанция, напротив – винаги съм получавала уважение и добро отношение. Имам прекрасни спомени от Турция, които ще останат в сърцето ми завинаги. Що се отнася до турските актьори – те са удивително земни хора. Отнасят се с еднакво уважение към всички – от човека, който им сервира чая, до най-големите звезди на снимачната площадка. Тази човечност и професионализъм са нещо, което винаги ще ценя и което ме е научило на много.

Какви са основните разлики в актьорската работа в България и в Турция? На какво можем да се научим от тях; а те от нас?

Основната разлика е в мащаба и подхода към продукциите. В Турция се работи с много по-големи екипи и всяка роля се подбира изключително внимателно. За всеки проект се търсят не само популярни актьори, но и нови лица, които напълно съвпадат с характера на ролята по сценарий. Дават се възможности на млади, дори не толкова изявени актьори – без значение дали имат акцент или някакъв говорен дефект. Това придава на турските сериали естественост и близост до хората, прави ги истински и човечни.

В България, за съжаление, често се мисли по обратния начин – първо кой актьор ще изиграе ролята, а после какъв да бъде сценарият. Много от актьорите излизат от НАТФИЗ с отлична подготовка, но играта понякога остава малко „по-школска“, по-затворена в рамките на наученото. Това прави част от продукциите ни по-малко достъпни и емоционални за зрителя.

Разбира се, имаме и български филми и сериали, които са на изключително високо ниво – уникални, смели и с дълбоки послания. Просто вярвам, че ако се отвори повече пространство за нови лица и естественост в играта, ще бъдем още по-успешни.

Вие сте не само актриса, но и горда майка на Мартина Кондаклиева, която прослави България и стана четвърта в света по спортни танци в Молдова. Разкажете ни малко повече за този успех. Какво е чувството да гледате дъщеря си на световна сцена и кое бе първото нещо, което и казахте?

Както за всяка майка, и за мен моето дете е най-ценното на света. Марти е моята най-голяма гордост. Тя е изключително скромно и трудолюбиво дете – буквално живее между училището и залата. В момента се развива на най-високо ниво в спортните танци, в световен мащаб, и непрекъснато доказва, че когато имаш мечта и работиш всеки ден за нея, резултатите идват.

Всеки път, когато видя българското знаме да се издига на световен финал благодарение на нея и партньора ѝ, сърцето ми се изпълва с гордост и благодарност. Чувството е неописуемо – не просто защото е мое дете, а защото виждам в нея отдаденост, дисциплина и любов към това, което прави.

Най-голямата ми радост е, че съм успяла да възпитам дете, което не само постига успехи, но и остава добър, скромен и благодарен човек. Защото вярвам, че истинският успех започва именно оттам.

Как гледат на успехите на Марти колегите Ви от бранша? Подкрепяща или силно конкурентна е средата в областта на спортните танци сред младежите в България? А средата на работа в другите държави?

Както и в много други спортове у нас, основните проблеми идват от федерациите, които не са под реален контрол от страна на Министерството на младежта и спорта. За съжаление, и при нас е така. Всичко, което постигаме, е благодарение на клубовете, треньорите и родителите, които влагат сърце, труд и лични средства. Подкрепа от федерациите реално няма, а това е тъжна истина, която всички в спорта знаем.

В другите държави ситуацията е съвсем различна. Там спортните танци се приемат като аристократичен спорт, федерациите работят на много високо ниво и активно подкрепят своите състезатели – финансово, организационно и морално. Затова не е случайно, че тези държави доминират на световната сцена.

Във времето и Вие сте се занимавали професионално с танци, сега вече сте ръководител на школа в културната ни столица – Пловдив. Какви са условията за развиването на този спорт в България? Има ли интерес сред хората към танците и какви са трудностите, които срещате?

Смея да твърдя, че в момента нашата школа е една от най-добрите в България. Имаме изключително талантливи деца и резултатите, които постигаме, го доказват. Това е плод на много труд, постоянство и, разбира се, благодарение на нашия треньор Христо Христов, който е напълно отдаден на работата си и на децата.

Нашият спорт е труден – оцеляват само най-борбените. Изисква се силна психика, желязна дисциплина и огромна отдаденост. Но при спортните танци има и още един важен елемент – интелектът и културата на движение и изразяване. Това не е спорт, в който просто се „бориш“ за победа – тук трябва да изградиш емоция, артистичност и хармония между партньорите.

Що се отнася до условията – не мога да кажа, че са леки. Поддръжката на залите, костюмите, пътуванията до състезанията изискват много средства и организация, които често осигуряваме сами. Но въпреки всичко, интересът към танците расте – родителите виждат, че този спорт възпитава дисциплина, самоувереност, добър вкус и чиста среда за децата.

Какво, според Вас, би помогнало за още по-голямото развитие, популяризиране и засилване на интереса към спортните танци в България? Има ли асоциации, културни или държавни организации, които биха могли да подпомогнат този вид спорт и талантите в него и ако да - как? А има ли такива международни организации?

Както споменах и по-рано, основният проблем е в управлението на федерациите. В България в момента съществуват две отделни федерации – едната притежава национален лиценз, а другата - международен. Това създава много пречки за нас, клубовете, които реално развиваме спорта на практика. Разделението води до хаос, липса на координация и поставя спортистите в трудна позиция при участие в международни състезания. Ако има единна, добре функционираща федерация, която обединява всички клубове и спортисти под обща цел и стратегия, нещата биха изглеждали съвсем различно. Така ще има повече прозрачност, възможности за финансиране и реална подкрепа към децата, които носят името на България по световните подиуми. За нас най-важно е развитието на международно ниво, защото това е лицето на страната ни пред света. Единствената федерация, която е легитимна да организира Световни и Европейски първенства, е WDSF (World DanceSport Federation). Ако и в България успеем да изградим структура, която работи в синхрон с нея и поставя акцент върху реалните постижения и развитие на младите таланти, спортните танци ще заемат мястото, което заслужават – сред най-уважаваните и елегантни спортове у нас.

Когато се обръщате назад – кое е най-важното, което бихте казали на мaлката Юлия, която тепърва тръгва към мечтите си, и какво ви мотивира днес - успехът, признанието или любовта към изкуството?

Бих ѝ казала да слуша сърцето си и да се радва на малките неща, защото именно те правят живота истински щастлив. Да прави това, което обича, и да не се ядосва за неща, за които утре няма да ѝ остане спомен. Днес ме мотивират семейството и близките ми хора, както и удовлетворението от работата ми. Когато съм доволна от това, което създавам и постигам, няма нужда от признание – най-голямата награда е усещането, че правиш нещо стойностно и с любов.

В творческия път на Марти се преплита и част от Вашия професионален опит, а именно - актьорската професия. Марти изиграва главна роля във филма „Пулсът на танца“, като си партнира с актьори като Башар Рахал, Ники Илиев и Райна Караянева. Какви бяха вашите съвети към нея и към какво я насърчавате? Какво казва самата тя за участието си във филма и успехите в танците?

Филмът беше моя идея, която реализирахме заедно, но не се наложи да давам конкретни съвети на Марти, защото тя се справи чудесно сама. Аз бях там основно като майка и придружител, за да ѝ осигуря подкрепа и спокойствие. Марти беше много доволна от участието си и от работата с целия екип.

Кой е най-ценният житейски урок, който Вие получихте от Марти и тя от Вас?

Марти ме научи да бъда в най-важната роля в живота си – майка. Тя ми показа колко много радост, гордост и смисъл носи тази роля. А от мен, вероятно, тя е научила, че не трябва да разчита само на външната си красота, а да постига всичко с много труд и упоритост. Така в бъдеще ѝ е по-лесно да се справя с предизвикателствата в живота и да гради успехите си сама, с отдаденост и дисциплина.

И накрая – ако трябва да дадете един съвет на младите българи, които мечтаят да пробият в чужбина, какъв би бил той?

Бих искала да им кажа, че трудът и постоянството винаги се отплащат. Ако следват мечтите си с отдаденост, могат да постигнат много – както в чужбина, така и в България. Най-важното е да вярват в себе си, да бъдат реалисти и да не се опитват да „плуват в облаците“. Днешната младеж често иска всичко да се случва бързо и веднага, но истинският успех изисква търпение, усилия и последователност.