Пианистката Инес Симеонова: Може да отделиш цял живот на едно музикално произведение
Пред ТАРАЛЕЖ тя разказа, че като дете ѝ е било тъжно да свири часове наред, докато другите деца играят
Снимка: Личен архив
Поетесата избягала от записа на първото ѝ интервю. След години - вече журналист, признава: "Бягали са ми събеседници"
Радостта разкрива повече истини от страданието. Литературата се доближава до емоционалните факти по-добре от историята. Това разкри журналистът, преподавател и творец Мариана Кирова пред ТАРАЛЕЖ.
Срещаме се с нея в навечерието на премиерата на книгата ѝ "Приключенията на една блондинка". В изданието са включени и четири новели. Реалният живот на Мариана, е по-пъстър и от романите ѝ - поетеса, писател, журналист, преподавател, жена с изключителна енергия и оптимизъм, които се долавят и в гласа ѝ.
Мариана Кирова е била хоноруван преподавател по литература в Софийския университет, опитен журналист, поет, писател. През 2003 г. Мариана Кирова получава наградата „Народни будители“ на Съюза на свободните писатели за стихосбирката „Балканска магия“ (2003). Пет години по-късно - през 2008 г. получава Първа награда за криминален разказ, присъдена от българската секция на AIEP – Международна асоциация на писателите криминалисти. Преподавала е в Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак“ – Молдова (2018 -2020).
Започва да пише "Приключенията на една блондинка", за да представи по-жизнерадостен поглед към света. "В края на COVID пандемията, когато бяхме много травмирани и все още затворени, се запитах как може да погледнем по-ведро на света", разказа Кирова.
"В романа една млада жена променя живота си, след като се изрусява. Тя не гледа на събитията като на трагедия, напротив - срещайки предизвикателство, тя смята, че трябва да го преодолее. В края на пандемията, си казах, че трябва да се върнем към радостта, защото радостта е в основата на живота. Тя е прокламирана и от Библията. Радостта, а не страданието, е в основата, защото Христос изкупува нашите грехове на кръста", обясни авторката.
За вплитането на реализъм и фантазия, тя смята, че някои факти можем да ги разберем само чрез изкуството, не чрез репортажи или журналистически анализи и коментари. "Всичко онова, което не можем да кажем в журналистиката, можем да го кажем в художествената литература. То е много по-силно, по-въздействащо, защото художествената литература действа чрез емоциите. Така човек досътворява онова, което се е случило и което писателят разказва. Ако има емоционално достоверен източник, това е литературата", смята журналистът Мариана Кирова.
"Историята ни дава сухите факти, журналистиката ни дава информацията на деня. Колкото и да анализираме, правим го от днешна гледна точка. Историята оценява от гледна точка на времето, но това не достига до емоцията на човека. Доближаването може да го направи само литературата", каза тя. Какво щяхме да знаем за "Опълченците на Шипка", или за Левски, за Раковски, за Паисий, ако не беше "Епопея на забравените" на Иван Вазов, запита Кирова, която сега е уредник в Националния литературен музей.
Отговораря си сама, цитирайки Никос Казанзакис в "Рапорт пред Ел Греко": "Какво щеше да бъде Хубавата Елена, ако не беше Омир".
"Пиша от съвсем малка. В годините моите творби ми се струваха наивни, не достатъчно добри, затова късах и пишех. Първите ми запазени неща са в едни бележници от 20-годишната ми възраст. За мен беше изненада, когато през 1989-а година спечелих Първа награда в анонимен конкурс на Вазовите литературни дни, организиран от Националното радио. Трябваше да говоря по радиото, но от притеснение избягах малко преди записа. Провалих записа на колегите. Само няколко години след това аз самата преследвах хората за интервюта. Признавам, бягали са ми", каза Мариана Кирова.
Тя се замисля за хронологията на писателските си изяви. "Първо беше литературата, след това - журналистиката. Докато работех като журналист, продължавах да пиша. След това реших, че ще защитя дисертация. След нея започнах да работя в Националния литературен музей - мястото, което е призвано да пази литературната памет".
След журналистиката, Мариана Кирова се посвещава и на преподаването. Тя води лекции в Софийския университет "Св. Климент Охридски", паралелно с работата си в Националния литературен музей. Печели конкурс и заминава за Молдова, където в Тараклийския университет "Григорий Цамблак" преподава българска литература на студенти от български произход. "Там имаме много сънародници с български корен", каза Кирова.
За кратко се връща в България и заминава отново като методист на учителите, които преподават български език в Молдова. След началото на войната в Украйна, Българското външно министерство решава, че нейното пребиваване е в опасна близост до Приднестровието, където са най-големите оръжейни складове на територията на Европа от Втората световна война.
"За българските студенти в Молдова България е като мечта. За тях страната ни е като Рая. Тези съвсем млади хора имат основание да мислят така. Тук, в България животът е много по-спокоен, по-уреден, по-добър, отколкото в много страни, включително и в Западна Европа. Студентите в Молдова получават стипендии за успех, а там стандартът на живот е много нисък. Със своите стипендии през зимата младите хора издържаха своите родители, своите семейства. Те много учеха, защото подпомагаха семействата си, но имат невероятен интерес към страната ни. Един млад студент със сълзи на очи ми каза: "България е Раят. Не съм идвал, но знам, че е така", разказва писателката своя преподавателски опит.
Тя твърди, че България помага много на своите сънародници в Молдова. "Страната ни е изградила каптирани чешми, защото там водата е солена и не става за пиене, изградена е болница, дават се допълнителни стипендии на студентите, които изучават български език, независимо от произхода им. Страната ни прави много за българските студенти в чужбина, друг е въпросът, че когато завършат и дойдат тук, трудно могат да си намерят реализация. В хуманитарната сфера заплатите не са високи. С тези възнаграждения те не могат да поемат разходите си. Мои отлични студенти, при идването си в България работят в магазини и другаде, където заплатите са по-високи. Това е причината мнозина от тях да заминават за Западна Европа. Достатъчно е, че получават образование на български език, за да се реализират и в собствената си страна. Мнозина от тях стават учители по български език. Чрез МОН в последните години страната ни прави много за българските студенти в Молдова. Тараклийският университет подписа с Русенския споразумение за сътрудничество", допълни Мариана Кирова без да уточнява дали в някой нов сюжет ще въплете спомените си от Молдова.
Петър Стайков за 10 ноември: Стопанската номенклатура на БКП е подготвяла промените в партията
Не само революцията изяжда децата си, реформата също, заяви депутатът от Великото НС пред ТАРАЛЕЖ
Как да действаме при наводнение - съвети от основателя на Бургаския спасителен отряд
Интервю на Весела Веселинова с Георги Проданов
Учителят Патрик Михайлов пред ТАРАЛЕЖ: Знанието и опитът са най-сигурният начин да променим света
"Литературата е средство за изразяване проблемите в човека, в обществото", каза младият преподавател
Учителят между мисията и изпитанието
От 600 до над 2000 лв. за десет години: учителската професия преживя най-големия си ръст досега
Ивайло Динев: Учителите са хора, които успяват да запалят искрата на знанието
Неготава баба му предала мъдростта, че знанието е богатство, което никой не може да ти отнеме
Предложение: Учителите по Религия да бъдат богослови
Това каза пред ТАРАЛЕЖ художничката Николинка Климукова, която е и преподавател по богословие
Учителят Божидара Желязкова: Оценките в училище не са констатация за човешките качества
Пред ТАРАЛЕЖ тя разкри своя тайна как запазва интереса на децата към учебния материал
Редактор
Весела Веселинова е журналист с опит в печатните медии, в телевизията и в радиоефира. Тя получава и наградата „Офицър“ за упорито търсене на новини още в годината на учредяване на това отличие. През 2016 г. е носител на грамота „Скритото добро“ на Столична община.
Коментари (0)