Учителят между мисията и изпитанието

1 ноември 2025, 18:52
Таралеж РЧ
София

БТА

От 600 до над 2000 лв. за десет години: учителската професия преживя най-големия си ръст досега

По традиция учителската професия е съкровен символ на по-дълбока обществена мисия. В България обаче десетилетията на прехода я белязаха с усещане за професионално недооценяване — усещане, което дълго време имаше своите реални основания. Днес обаче числата разказват различна история. За едно десетилетие учителската професия премина през безпрецедентен процес на повишение на заплатите – от под 900 до над 2000 лв. бруто.
Въпреки това системата отново се оказва в застой — заради липсата на иновации, скъсаната връзка между ученици и учители, засилващата се агресия и една трайна несигурност: дали ще бъдат достигнати обещаните 125 процента от средната работна заплата и дали професията ще намери своето място сред желаните, сред професиите „над средната“. Отговорът на тези въпроси ще покаже дали обществото отново може да се оповава на учителите, дали младите ще пожелаят да станат вдъхновени педагози, и дали образованието ще се развива с достойнство, креативност и свобода.

От 600 до 2131 лева – десетилетие на промяна

Първото сериозно увеличение дойде през 2017 г., когато минималната основна заплата за младши учител се покачи от 600 на 660 лв. През 2018 г. тя стана 760 лв., през 2019 г. — 920 лв., а през 2020 г. премина символичната граница от 1000 лв. В следващите години възнагражденията продължиха да растат: 1260 лв. през 2021 г., 1540 лв. през 2022 г., 1709 лв. през 2023 г. и 1853 лв. през 2024 г.
От 1 март 2025 г. минималната заплата вече е 2131 лв., за „старши учител“ — 2198 лв., а за „главен учител“ — 2283 лв. Средната за сектора се движи между 2600 и 2700 лв., а за директорите — над 2500 лв. Според прогнозите за 2026 г., при запазване на съотношението 125% от средната заплата за страната, минималното възнаграждение за учител ще достигне около 2350–2400 лв., а средната заплата в системата — около 2800 лв.

Инвестиция в бъдещето: младите и педагогическото образование

След години на тревожен недостиг държавата предприе целенасочени мерки – поетапно увеличение на възнагражденията и специална подкрепа за бъдещите учители. Таксите в педагогическите специалности бяха намалени, въведоха се стипендии за студенти, а направленията „Педагогика на обучението по математика, физика и информатика“ бяха обявени за защитени.
През учебната 2025/2026 г. обаче, за първи път от осем години насам, приемът по „Педагогика“ е намален. Причината е положителна — недостигът в началното и предучилищното образование вече е овладян. Остава обаче остра липса на STEM учители – по математика, информатика и природни науки.

Агресията в училище – стар проблем с нови измерения

На фона на финансовия напредък се задълбочава друга тревожна тенденция — насилието в училище, както между учениците, така и срещу самите учители. По данни на МОН всяка година се регистрират хиляди случаи на агресия, включително физически нападения. Най-скорошният инцидент е в чирпанско село, където родител нахлу в час, въоръжен с метална тръба, и нападна учителка пред учениците.

Само през последните години държавата е отделила над 35 млн. лв. за програми за превенция и безопасна училищна среда, но резултатите остават ограничени. „Училището не генерира насилие, то само го отразява. Проблемът е в социалната среда,“ коментира министър Вълчев, който настоява за национална стратегия срещу агресията.

Бюджет 2026: повече пари, но и повече очаквания

Новият държавен бюджет за 2026 г. вече е подготвен и предстои внасяне в парламента. Министър Красимир Вълчев потвърди, че основен приоритет ще бъде повишаването на заплатите на учителите и педагогическия персонал.

„Увеличението на възнагражденията е сигурно. Нашата цел остава учителските заплати да се задържат около 125% от средната за страната,“ посочи Вълчев.

От своя страна, Диян Стаматов, директор на 119. СУ „Акад. Михаил Арнаудов“ и председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета, предупреждава, че несигурността не е изчезнала:

„Учителите усещат несигурност не само в доходите, но и в общественото отношение към труда им. Ако разликата между минималната и учителската заплата се стопи, отново ще се сблъскаме с отлив от професията.“
Синдикатите подкрепят увеличенията, но настояват за дългосрочен механизъм за индексация, за да не зависят доходите на учителите от всяка смяна на правителството.

„Заплатите растат, но реално изостават от инфлацията и разходите за живот. Обществото трябва да разбере, че образованието не е разход, а инвестиция,“ заяви Юлиян Петров от Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“.

Между ръста и реалността

За по-малко от десет години българският учител измина пътя от 600 до над 2000 лв. стартова заплата – реален напредък, изграден върху последователна политика и синдикален натиск. Но професията остава поставена пред изпитания — не заради липса на воля, а заради клатещ се обществен авторитет и криза на ценностите.

Именно затова следващите години ще бъдат решаващи: дали образователната система ще превърне икономическата подкрепа в реално възраждане на духа и уважението към учителския труд, или ще се върне към стария модел на формални реформи и демотивация. Българското образование изглежда получи ресурсите, които чакаше. Сега му трябват неща, по-трудни за осигуряване : доверие, последователност и визия.