В подножието на Пирин, там където боровете шумят като стари спомени, се ражда един от най-светлите синове на Разложкия край – Радон Георгиев Тодев. Роден през 1869 година в Банско, в семейството на заможния търговец дядо Георче Тодев, Радон пораства сред каменните къщи и тежкия планински въздух, носещ в себе си духа на свободолюбието.
Още като дете слуша разказите за старите войводи и хайдути, за потиснатия народ и за вярата, че някой ден Македония ще бъде свободна. „Бабо, как си убила турчин?“, питал малкият Радон, а баба Катерина му разказвала за деня, когато вдигнала мотиката срещу потисника. Тези истории се запечатват дълбоко в съзнанието му.
Радон учи в Солунската българска гимназия, която дава на Македония десетки революционери, учители и просветители. След като завършва, се връща в Банско и става учител в местното училище. Девет години той учи децата не само да четат и пишат, а да помнят и да вярват.През деня е строг, но обичан даскал, а вечер е будител и организатор. В тихите стаи, осветени от кандило, той разговаря с мъжете от селото за свободата, за оръжието и за дълга пред отечеството.
През 1902 година в Банско пристига Гоце Делчев, който поема ръководството на училището и революционния комитет. Настанява се именно в къщата на Тодеви. Там, в мрака на есенните вечери, се раждат планове и клетви. Гоце вижда в Радон не само верен другар, а човек, способен да поведе други след себе си. Оттогава даскалът вече е и войвода. Домът му се превръща в убежище за бунтовници, а жена му Милана – в негова тиха помощница, пренасяща оръжие и писма. „По-важно садене има сега от нашето“, казал ѝ Радон, когато тя се тревожела, че нивите стоят необработени.
Пролетта на 1903 година носи напрежение и надежда. В Разложко вече се готвят за въстание. Радон е избран за войвода на чета от 25 души – все отбрани момци от Банско.
На 14 септември (Кръстовден) четите се събират в местността „Света Богородица“ над Годлево.
Скоро след това избухват боевете. Радоновата чета остава на позиция край връх „Чала“, където трябва да удържи настъплението на турските сили.
На 17 и 18 септември аскерът и башибозукът атакуват. Боят е неравен – двадесет и пет души срещу цяла хиляда. Радон отказва да се оттегли. „Ще се бием докрай“, казва. Цял ден и цяла нощ ехтят залпове по рилските склонове. Патроните свършват, ръцете горят от цевите, но никой не се предава.
На 22 септември 1903 година, над Годлево пада последният изстрел. Радон Тодев е убит, пронизан от куршуми и щикове. Когато турският офицер стига до тялото му, заповядва да не го докосват: „Сербез комита е бил. Така се пази родината. Героите трябва да се почитат.“
Няколко дни по-късно неговите другари Кочо Суодолски и Саве Меомицки се връщат, за да намерят телата на падналите. Откриват ги в гората – съблечени, прободени, разпилени.
Сред тях лежи Радон – със сини очи, вперени сякаш още в небето над Пирин. Погребват ги в местността „Голината“ под Рила.
Оттогава, всяка година на втория ден на Великден, хората от Банско и Разложко се изкачват до „Света Богородица“, за да се поклонят пред гроба на войводата. Мястото е останало в паметта като „Радоновата позиция“.
Там, сред шумата и мълчанието на планината, се пее старата песен:
„Радон ти, бабо, остана
горе ми, горе на Рила...
Жална ми, бабо, послушай...“
Днес името на Радон Тодев стои редом до плеядата български революционери, които превърнаха думите в дела. Поклон пред неговия подвиг!
Кралският крайцер „Дубровник“ акостира в Марсилия при тържествено посрещане на сръбския крал Александър Караджордевич, но тази церемония е осъдена да завърши не точно както е била планирана
Проектът „Избирам България“ е не само първа стъпка в правилната посока, но и реален тест за политическата воля на институциите
Резултатите от последните местни избори в Република Северна Македония показаха дълбок политически и ценностен обрат, който ще има трайни последици както за бъдещето на страната, така и за отношенията ѝ с Европейския съюз и със съседите.
Коментари (0)