АП/БТА

От предложението за „стена от дронове“ до използването на замразени активи – дневният ред беше дълъг и подробен. Резултатите – не толкова

Лидерите на Европейския съюз прекараха ден в датската столица, за да обсъдят как да укрепят сигурността на континента, пише Politico.

„Притеснени сме — аз съм много притеснен — и сега е моментът да се действа,“ каза финландският премиер Петтери Орпо пред Politico в кулоарите на срещата на върха.

Плановете обаче не се развиха по очаквания начин: много думи, малко резултати. Лидерите не са по-малко обезпокоени, отколкото бяха преди. Ето какво се случи:

1. Замразените активи остават във „фризера“ – засега

Държавите от ЕС не бяха готови да одобрят плана на Европейската комисия за използване на замразени руски активи, за да се финансира заем за Украйна.

Комисията иска да предложи заем от 140 млрд. евро, като санкционираните руски пари от падежиралите активи бъдат заменени с договор за дълг чрез белгийската институция Euroclear, която ги съхранява. Според служители на ЕС това е умен начин да се избегне директната конфискация, която може да наруши международното право.

Една от причините сделката да не бъде одобрена в Копенхаген е, че някои страни, особено Белгия, искат допълнителни правни гаранции.

Белгийският премиер Барт де Вевер беше най-предпазлив, тъй като именно неговата страна би понесла основния удар при евентуални съдебни действия от Русия.

След срещата председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен се опита да успокои Белгия и другите скептици, като подчерта, че по нейния план активите няма да бъдат конфискувани и „рисковете трябва да бъдат разпределени върху по-широки рамене“. Това обаче не беше достатъчно – поне засега. Следващата среща на върха по-късно този месец може да се окаже „денят на решението“, каза председателят на Европейския съвет Антониу Коща.

2. Лидерите към Комисията: Отбраната е в наши ръце

Предвидените два часа за обсъждане на общата отбрана се удвоиха.

Държавите по принцип приветстваха предложенията на Комисията, но настояха да имат по-голяма дума.

С оглед на необходимостта от допълнителни разговори, срещите между 27-те министри на отбраната на ЕС и върховния дипломат Кая Калас ще се провеждат по-често, заяви представител на ЕС, запознат с преговорите.

Съюзът все още трябва да уточни детайлите по т.нар. стена от дронове, която не срещна консенсус в сряда. „Това ще бъде антидронова система, способна на бързо засичане, прехващане и, ако е необходимо, неутрализация,“ обясни фон дер Лайен.

Франция и Германия изразиха скептицизъм относно идея за стена от дронове, управлявана от Комисията, докато южните страни настояват за по-широка концепция, която да защитава и техните граници.

3. Мерц не успя да наложи дневния ред

Германският канцлер Фридрих Мерц влезе в срещата с намерението да говори за конкурентоспособността – и не успя.

„Имаме два основни въпроса: първо, конкурентоспособността на европейската индустрия и твърде високото ниво на регулация в Европа. И второ – за съжаление отново войната срещу Украйна,“ заяви той при пристигането си.

Изглежда обаче Мерц не беше прочел официалната програма, която включваше само една сесия за отбраната и една за Украйна. За никого на срещата не беше тайна, че посланието му е насочено основно към вътрешната публика, тъй като германският лидер е под натиск да възроди икономиката и да изпълни обещаните реформи, върху които изгради предизборната си кампания.

4. Кралските покани са над всичко

Финалът на срещата в Копенхаген беше определен от вечеря. Датските кралски особи поканиха лидерите в 19:00 ч.

Това постави времево ограничение, но сесията за сигурността и отбраната продължи четири часа вместо два. Лидерите надхвърлиха подготвените си изказвания и започнаха да импровизират. Коща, който председателстваше, не посмя да прекъсне, предвид чувствителността на темата, обясни служител на ЕС.

В крайна сметка лидерите успяха да стигнат навреме за вечерята. Само фон дер Лайен, Коща и Фредериксен се върнаха след това на мястото на срещата, за да информират медиите.

5. Всички членове искат да решават кой влиза в клуба

Предложението на Коща за ускоряване на кандидатурата на Украйна за ЕС не проработи – и това не беше изненада.

Както Politico съобщи още в понеделник, Коща предложи промяна на правилата, така че формалните преговори за присъединяване да започват с квалифицирано мнозинство от лидерите, вместо да е необходимо единодушие. Това бе неприемливо за унгарския премиер Виктор Орбан, най-близкия съюзник на Владимир Путин в ЕС. Но и други страни – Франция, Нидерландия и Гърция – също се противопоставиха и предложението пропадна.

По време на срещата именно Орбан беше един от малцината лидери, които изобщо се изказаха по тази тема – и то, за да я отхвърлят.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев