AP/БТА

Ако терористичната организация приеме предложението на американския президент, няма да има гаранции, че Бенямин Нетаняху ще се придържа към него; ако го отхвърли, Хамас ще консолидира допълнително позициите на Тръмп и Нетаняху, пише Мартин Табаков

Според една добре известна максима „добрият компромис е този, при който и двете страни остават еднакво неудовлетворени“. Предложеният от Доналд Тръмп (и редактиран от Бенямин Нетаняху) план за преустановяване на войната между Хамас и Израел и сключването на мирно споразумение между тях е добър тест за тази максима, доколкото и Хамас, и Израел – оставни сами на себе си – с удоволствие биха отклонили проекта на американския президент.

За Хамас така представеният план от 20 точки е проблематичен по три основни линии.

Първата е, че проектът изисква разоръжаването на сунитската терористична групировка. През целия сложен и дълъг процес на преговори между Хамас и Израел, групировката бе склонна да прави компромиси, включително и съгласявайки се да не участва в политическoто администриране на Ивицата Газа след преустановяване на конфликта. Но Хамас никога не се съгласи да допусне разоръжаването си (вероятно разчитайки на това, че докато имат монопол върху оръжието в анклава, ще си гарантират и официална/неофициална власт в него).

Втората линия, която прави предложението на Тръмп трудно за приемане от страна на Хамас, е, че то обвързва освобождаването на заложниците със спирането на конфликта, а не с оттеглянето на Израелските отбранителни сили от анклава. По този начин Хамас няма никаква гаранция, че след като освободи заложниците, Бенямин Нетаняху няма да възобнови военните действия на терен.

Третата линия, която ще е проблемна за Хамас, произтича от предишните две: в предложения план окончателното оттегляне на Израелските отбранителни сили от палестинския анклав е обвързано с демилитаризацията на Газа и обезпечаването на сигурността в анклава от специално създадена за целта силова структура (International Stabilisation Force, ISF). Това означава, че Хамас трябва да освободи заложниците за 72 часа, докато напускането на Израелските отбранителни сили не е фиксирано напред във времето и следователно може да продължи с години.

Ако използваме терминологията на американския президент, то представеното от него предложение ще изисква от Хамас да предаде козовете си (заложниците и оръжията) тук и сега срещу мъгляви обещания – за персонална амнистия на терористите и оттегляне на Израелските отбранителни сили от палестинския анклав някога напред във времето.

Но планът на Тръмп, който Бенямин Нетаняху не би приел, ако не му бе позволено да нанесе корекции в него и ако не бе натискът на американския президент, не е лесна „хапка“ за преглъщане и от израелския министър-председател. Отново поради няколко причини.

На първо място, защото в документа се говори, макар и в перспектива, за създаването на „условия за надежден път към палестинско самоопределение и държавност, което ние признаваме за стремеж на палестинския народ“. Създаването на палестинска държава е нещо, което и чрез думи, и чрез действия е отхвърляно от Бенямин Нетаняху още преди да започне войната от 2023-та г. (и в още по-голяма степен от неговите радикални партньори в изпълнителната власт).

Поставянето на подпис на Нетаняху върху такъв документ, който предвижда създаването на палестинска държава, може да няма никаква юридическа стойност, но ще бъде използвано политически срещу него – и от конкурентите му в радикално-десния спектър на Израел, и от палестинците.  

На второ място, планът предвижда осигуряването на безпрепятствана хуманитарна помощ „без намеса от двете страни чрез Организацията на обединените нации и нейните агенции, Червения полумесец, както и чрез други международни институции, които не са свързани по никакъв начин с никоя от страните“. Това напрактика би означавало Тел Авив да загуби важен инструмент като контрола на достъпа на хуманитарната помощ към палестинския анклав.

Загубата на контрола върху ивицата Газа ще стане дори още по-голяма, ако се осъществят залегналите в документа обещания за създаването на условия за нейното икономическото възстановяване посредством участието на различни държави. Това също би намалило възможностите на Израел да определя какви финансови потоци и кога да влизат в палестинския анклав (по примера на катарските пари, които преди войната отиваха там след изричното съгласие на Бенямин Нетаняху).  

Тоест в така представеният план Бенямин Нетаняху вижда непосредствения риск от загуба на контрол върху достъпа на околния свят до ивицата Газа, а в далечина перспектива – риска от създаването на Палестинска държава. Подобен сюжет би била точно обратното на това, за което се бореше Нетаняху през последните десетина години. Все пак той нахлу военно в ивицата Газа и продължава да води политиката на заселничество спрямо Западния бряг не за да съживи идеята за Палестинска държава, а за да я унищожи оконачателно.

И Хамас, и Бенямин Нетаняху имат достатъчно основания да отхвърлят плана за мир на Доналд Тръмп. В случая на израелския премиер, разбира се, това ще стане по-сложния начин, който вече виждаме да се реализира: той подкрепи публично 20-те точки на Доналд Тръмп, а само часове след това израелският премиер заяви, че Израелските отбранителни сили няма да се оттеглят от палестинския анклав и е против създаването на палестинска държава, въпреки написаното в плана.

Но Хамас е в трудна позиция. Израелските отбранителни сили напредват в Газа, а извън палестинския анклав на практика важните арабски и ислямски държави вече подкрепиха предложението на Тръмп. Терористичната групировка няма полезен ход: ако приеме плана, няма гаранции, че Бенямин Нетаняху ще се придържа към него. Ако го отхвърли, Хамас ще консолидира допълнително позициите на американския президент и израелския министър-председател, което ще отвърже ръцете на последния още повече.  

Но Хамас чудесно знае и друго: че ако има нещо, което Бенямин Нетаняху би предпочел пред този план, то е това да продължи военната си кампания спрямо ивицата Газа.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Мартин Табаков