Откакто през март т.г. България и Украйна подписаха нов протокол за функционирането на Болградската гимназия „Г. С. Раковски“, започнаха да се разпространяват твърдения, че Украйна е „забранила“ българския език, а България в замяна приема украинизация на образованието си, че ще се пренаписват учебниците по история в България по украински модел, че сме предали бесарабските българи и.т.н.

Последната спекулация дойде вчера, в деня, в който посолството на Украйна огранизира дискусия на тема: „Кой забранява българския език в Украйна? Факти срещу дезинформацията“. Интервю с видната българистка доц. Олена Чмир по БНР  бе анонсирано на сайта на националното радио като забрана на преподаването на български език в Украйна, въпреки обратното му съдържание. След това заглавието бе „поправено“ с уточнението, че става дума за окупираните от русия територии, но пък отпадна думата „забрана“...

Днес посолството на Украйна е изпратило официално писмо до генералния директор на БНР с молба да се изясни казуса. По повод систематичната дезинформация за обучението на български език в Украйна Калин Манолов разговаря със заместник-украинската посланичка в България Анна Тертична.

К.М.: Много теми се използват за пропаганда, за дезинформация, за манипулации и сред най-любимите и най-чувствителните теми на тези хибридни кръгове е образованието. То предизвиква най-голяма емоционална реакция. В случая изучаването на български език зад граница привлича особено внимание, затова става таргет на такива кампании...Защото е свързана с деца, образование, история – все неща, които президвикват най-силни емоции?

А.Т.: Точно така, и това важи не само за българското общество. Украйна също се грижи за временно разселените си граждани, напуснали страната, те са над 4 милиона в момента, и отделяме особено внимание на това как се спазват техните права. Всяко общество е чувствително за диаспората си зад граница. Но има сили, които умишлено създават напрежение, които манипулират и объркват общественото мнение. За последен път това се случи след подписването на новия протокол за функционирането на Болградската гимназия „Г. С. Раковски“ на 30 март 2026 в Киев от министрите на образованието на България и Украйна. Бяха пуснати много манипулативни информации, които създадоха изкривена, на места абсолютно фалшифицирана картина на ситуацията с изучаването на български език.

К.М.: Какво всъщност промени украинският Закон за образованието, каква права имат българските общности в Украйна да изучават родния си език?

А.Т.: Българските общности в Украйна имат всички права, които имат украинските гражадни, че и повече, защото техните права като коренен народ са защитени с редица други специални закони и нормативин актове. След модернизацията на националното законодателство, което цели подоряването на работата в тази сфера, просто се появи необходимост да се акутализира и протокола за българската гимназия в Болград от 2000 г., който беше страшно остарял. В момента български език в образователната система изучават над 8000 украински деца с български произход, пък и не само. Има голям интерес към българския език, обучение на български се води в над 50 средни училища.

К.М.: Но то е факултативен предмет?

А.Т.: Не, не, зависи, има различни програми, зависи коя е избрала училището. Може да се изучава като основен език и много предмети да се преподават на български,  може да се изучава като пръв чужд език, може да се изучава факултативно...И всичко това е за сметка на украинската държава, която финансира преподаването, учебниците, заплатите на учителите, всички дейности, свързани с изучаването на езика.

К.М.: Буквално вчера се получи ситуация, която илюстрира това, което казвате. Заглавие на интервю с предователката по български език доц. Олена Чмир, излъчено по БНР и качено на сайта на радиото, внушаваше, че изучаването на български език в Украйна е забранено, въпреки че в самото интервю се твърдеше точно обратното. След реакции в социалните медии бе „уточнено“, че забраната важи за окупираните територии в Луганска област, но пък самата дума „забрана“ изчезна. Това журналистическа грешка, сензационно заглавие, или целенасочена информационна операция е според вас?

А.Т.: Посолството на Украйна в България е длъжно да реагира на всяка проява, която има знаци за дезинформация, и точно поради тази причина днес изпратихме писмо до генералния директор на БНР, с молба ръководството на БНР да установи на какво точно се дължи причината за такава публикация. Апелираме към задължението на всички медии да спазват речника на Европейския съюз, който обяснява какво е хибридна война, дезинформация, агресия, и т.н., както и да се придържат към националното законодателство, насочено срещу пропагандата и борбата с дезинформацията.

К.М.: Това ли са механимите, които трябва да се използват в медиите и институциите, за да се предотвратява разпространението нао фалшиви новини?

А.Т.: Абсолютно! Във всяка ситуация, която е нова и незпозната, трябва да се действа според законодателството. Ако то не отговаря на съвременните изисквания, трябва да се усъвърщенства и да се приемат нови актове. Но в крайна сметка последните 10-15 години ЕС положи огромни усилия и вложи огромен ресурс за противодействие на пропагандата и дезинформацията, защото това вече е заплаха за националната сигурност и на всяка една държава-членка, и като цяло на Европейския съюз. Затова тази борба трябва да остава постоянно във фокуса на вниманието ни.