Радев за връщането на автомобили на Президентството: Държавата не е игра на колички
Президентът коментира и наложените санкции от страна на САЩ срещу руски петролни гиганти
БТА
Пътуването със „Шкода“ се превърна в политически жест – символ на напрежението между институциите и амбицията на Радев да се представи като „народен“ лидер
Беше си направо впечатляващо! С частен автомобил – Шкода, държавният глава Румен Радев се появи в Смолян преди седмица, където посрещна своя унгарски колега Тамаш Шуйок. Поводът за тази среща беше свързан с Деня на българо-унгарското приятелство и 100-годишнината от рождението на Ласло Наги. Той е унгарски поет и преводач на множество български произведения, а през вече далечната 1976 г. е обявен за почетен гражданин на Смолян.
Срещата уж трябваше да бъде ориентирана в сферата на културата, но вече придоби съвършено различни измерения и то, защото техният Радев беше замислен по този начин. Малко преди всичко на Шуйок парламентът лиши президентската администрация от възможността да използва автомобили от НСО. Радев се разсърди и заяви, че в израз на солидарност с администрацията ще използвате личен автомобил.
То така и не съвсем стана ясно Шкодата негова ли е или на съпругата му. Пък може и зестра да е била, но не това е истински същностната тема в този казус. Въпросът е, че има ясен протокол относно компютъра на автомобилите и съобщава ресурсите на НСО от председателя на Народното събрание, премиера и президента. Протоколът се отнася единствено до личността на тези позиции, не и до техните администрации.
Председателят на Народното събрание и премиерът също имат свои администрации, но не използват транспортни услуги от НСО и не натоварват услугата със своите нужди. В тази гледна точка взетото решение по посока на администрацията на президента има вашата логика. България е парламентарна Република и в този смисъл няма основание президентът да има достъп до блага, надвишаващи тези на главите на законодателната и изпълнителната власт.
Решението на Народното събрание обаче трябваше да дойде в друг порядък, тъй като като президентската институция не разполага със собствен автопарк и ограничаването на администрацията на държавната глава, за да използва транспорта от НСО наистина затруднява неговите пътувания. Първо трябваше да се осигурят автомобили на президентството, а след това парламентарното решение да влезе в сила.
Делян Пеевски, когото множеството заподозряха в авторството на идеята за орязване на президентската администрация от транспортна услуга, се използват и предлагат вариант за изход от ситуацията. Предложението обаче е закъсняло, защото Радев получава шанс да се рекламира като силно нарушен от парламентарното решение и готов едва ли не на всичко само и само да изпълни служебните си задължения. Включително и да вложи личен ресурс в обществена полза.
Отделен е въпросът, че държавният глава не би трябвало да си току-така да наруши правилата. В българската Конституция не са разписани изрично големи правомощия на президента. Тя обаче му осигурява абсолютен имунитет. На практика държавният глава е освободен от всякаква отговорност. Или казано с други думи, дори и той да наруши определение на правила и норми, институционална реакция срещу това не може да има.
За Румен Радев очевидно е много важно да изглежда като фигура, близка до народа. Всяка една възможност, която се открие пред него за изграждането на този образ, той я улавя и я експлоатира на 100%. Радев обаче е много по-близо до елита, отколкото до народа. Точно поради тази причина опитите му да се представи като народен лидер и алтернатива на настоящия елит изглеждат доста изкуствени, поне на този етап.
Президентът е генерал от Българската армия, което означава част от военния елит. Именно като такъв той се прехвърли в политическата класа и пое позицията на държавен глава, на която се намира вече в продължение на два мандата.
Иначе стремежите на Радев са ясни отдавна. Той се опитва да убеди обществото, че настоящият политически елит е изчерпан и че точно той е персоната, която може да олицетвори истинското народно лидерство, на което всички в татковината така отчаяно се надяват.
Съвпадението между първото използване на частен автомобил за служебни нужди и посещението на унгарския президент Тамаш Шуйок беше неочаквано добра комбинация за Радев. Българският президент има голяма слабост към сегашния модел на управление в Унгария и с огромно удоволствие приема у нас неговите представители – в края на миналата година премиера Орбан, а сега – президента Шуйок.
Въпросният модел вече силно издиша в самата Унгария. Скорошно социологическо проучване показа, че опозицията изпреварва ФИДЕС, (партията на Орбан) с 18%. Парламентарните избори там са през пролетта на 2026 г. В България обаче тези среди, на които разчита Радев, все още възприемат Орбан като народен лидер. Вероятно точно оттук произтича тази слабост на българския президент към управлението в Унгария.
Нека отбележим и обстоятелството, че унгарският президент се избира от местния парламент. Радев е все недоволен и винаги критичен към българския законодателен орган. Какво би било обаче ако той беше в ситуацията на Тамаш Шуйок? Това е реторичен въпрос, но ако се наложи да му бъде даден отговор се превръща във въпрос с повишена трудност.
Въпросите обаче, свързани с Радевата слабост по унгарската политическа действителност не приключват дотук. Радев уж разглежда управлението в България като олигархично. Говори за Борисов, говори за Пеевски, говори за този и онзи. През 2020 г. дори вдигна юмрук на площада и извика – „Мутри, вън!”. Как обаче стоят нещата в Унгария? Има ли обсебване на политиката и публичното управление от ръководството само на една партия (ФИДЕС)? Имаше ли реформа на избирателната система в полза на същата партия? Такова нещо дори в България не се е случвало. Сигурно има множество причини Орбан и неговите хора да изостават вече с 18% от опозицията.
Излиза, че Радев вижда управлението в България много подобно на унгарското, което той харесва. Не харесва обаче българското. Всички тези въпроси сега не могат да постигнат през стените на президентската институция и да достигнат до Радев. Това ще се промени, ако той се трансформира от президент в партиен лидер. Преходът от президента към партиен лидер не е като прехода от генерал към президент, и може да не протече така гладко.
В рамките на срещата с Тамаш Шуйок Радев нарушава и отношенията между България и Република Северна Македония (РСМ). Пред унгареца Радев заяви, че европейското членство на нашите съседи не може да се случи, ако те не впишат българите в Конституцията си. Това може и да е обективна и обоснована позиция, но тя е изразена пред представител на страната, която в доста голяма степен подкрепя антибългарските настроения в РСМ.
Нека само припомним, че бившият македонски премиер Никола Груевски получи убежище именно от управлението на Орбан, след като беше осъден от македонски съд. А Груевски е архитектът на лошите двустранни отношения. По негово време отношенията между България и РСМ (тогава БЮРМ – Бивша югославска република Македония) бяха в мъртва точка.
Радев повдига темата за българо-македонските отношения, защото тя е популярна сред хората у нас. И ако там се получи някакъв пробив, това най-вероятно ще даде тласък на изграждането на образа на народен лидер. В подобна хипотеза Радев би претендирал, че никой не е могъл да установи трайни и стабилни отношения с най-близката ни, в културно отношение, страна, но той го е направил.
Друг повод президентът да се обърне по този начин към унгарската страна най-вероятно се корени в обстоятелството, че тя желае да се постави в ролята на посредник. Например, посредник между САЩ и Русия по въпроса за руската война срещу Украйна. Що се отнася до темата за България и РСМ, Унгария не може да е посредник. Тя отдавна е взела страна. Позицията ѝ не е в полза на България, а правителството на Орбан с нищо не е показало, че е склонно да промени това.
По-скоро страната ни може да се надява на промяна през пролетта на следващата година, т.е. следващите парламентарни избори в Унгария. Ако 18-те процента преднина на опозицията се превърнат в реален вот, то в унгарската вътрешна и външна политика ще настъпят сериозни промени. И тези промени без съмнение ще са от полза за България.
Редактор
Коментари (0)