По-ниската активност може да пренареди силите и отслабва големите партии
Седмите предсрочни парламентарни избори отново поставят въпроса не само кой ще спечели, но и как ще изглежда самата кампания. Според политолога Татяна Буруджиева ключовият проблем остава липсата на позитивна мотивация у избирателите.
„Силно се надявам да видим поне обичайната за европейските демократични страни практика с позитивна кампания, но и с малко негативност, за да се подчертават разликите в политическите предложения“, коментира за NOVA NEWS тя.
По думите ѝ обаче рискът отново е кампанията да се изроди в противопоставяне, а не в избор:
„Дано да не видим т. нар. мръсна кампания – да мотивираш хората да гласуват срещу. Доста партии в България се концентрират в такава кампания. Не се търси мотивацията „за“.“
Буруджиева отбелязва, че този модел не е нов и има дълбоки корени:
„Склонни сме почти 40 години да търсим мотивация по-скоро в елемента на негативното.“
Политологът коментира и появата на нови политически проекти, като „Прогресивна България“, които се опитват да внесат различен тип послания:
„Акцентът на представянето на приоритетите на партията беше върху визията, не толкова върху посланието.Избирателите им откриха отговор за себе си – и сякаш имат позитивна мотивация.“
В същото време традиционните сили остават водещ фактор:
„ГЕРБ остават в спора за първото място.“
Една от най-важните тенденции, които Буруджиева очертава, е спадът на избирателната активност и ефектът му върху политическата картина:
„Тенденцията е, че избирателната активност намалява и това позволява повече влизане на субекти в Народното събрание.“
Това означава и по-сериозно разпределение на силите:
„Ако влязат повече партии, това означава, че ще се отнемат депутатски места точно от първите партии.“
