Сърбия: България има стремеж към Северна Македония и към нас, заради това ще се "въоръжим до зъби"
Принципът на Вучич да се въоръжим до зъби и да инвестираме големи средства в модернизацията на армията е нашата основна нужда, посочи Джуканович
Фразата, която издаде Белград: всичко зависело от властта в България
"Ясно е като ден, че военният съюз Загреб-Прищина-Тирана, към който България може да бъде присъединена в даден момент, с нейните стремежи и стремежи в Северна Македония и югоизточна Сърбия, разбира се, в зависимост от това кой ще бъде на власт в България, е насочен изключително към Сърбия." Това заяви по рано днес член на председателството на Сръбската прогресивна партия (СНС) Владимир Джуканович. Той посочи, че конфликтът на Балканите ще избухне в някакъв момент.
Публикуваното изказване на члена на председателството на Сръбската прогресивна партия (СНС) Владимир Джуканович, че България имала „стремежи към Северна Македония и югоизточна Сърбия“, не е изненада с оглед на дългогодишното повтаряне на подобни твърдения. Този път обаче към него бе добавено уточнението, че развитието на подобен сценарий зависело от това „кой ще бъде на власт в България“. Именно тази на пръв поглед второстепенна фраза е ключът към разбирането на посланието.
Тя показва, че в Белград внимателно следят вътрешнополитическите процеси в България и правят ясна разлика между политически сили, които защитават българските национални интереси, и такива, които са склонни да се съобразяват с регионални политически линии, благоприятни за Сърбия. В този смисъл изказването може да се разглежда като индиректно признание, че вътрешнополитическият баланс в България има значение за това доколко страната ни ще отстоява позициите си по въпроси, свързани с историческата истина, правата на българските общности и регионалната сигурност.
В продължение на десетилетия сръбската политика – не само спрямо Македония, но и към Западните покрайнини и Поморавието – се характеризира с последователни усилия за ограничаване на българското културно, историческо и обществено влияние в региона. Тази политика има дълбоки корени още от втората половина на XIX и началото на XX век и се проявява в различни форми през различните исторически периоди. В съвременни условия тя се изразява най-вече чрез стремежа да се изгради политическа и обществена среда, в която българската идентичност в Северна Македония да бъде представяна като проблем, а не като част от европейското многообразие.
Не е случайно, че когато България съдейства да се постави въпроса за правата на българите в Северна Македония – например за тяхното конституционно признаване или за прекратяване на езика на омразата – това често бива интерпретирано от сръбски политически среди като „натиск“ или „териториални амбиции“. Подобна реторика служи по-скоро за вътрешнополитическа мобилизация в рамките на шовинистичната проекция „Сръбски свят“ и за поддържане на традиционни геополитически наративи, отколкото за реалистична оценка на българската политика.
България е член на Европейския съюз и НАТО и нейната външна политика се основава на принципите на международното право и европейската интеграция. В този контекст е очевидно, че България няма никакви териториални претенции към своите съседи. Това, което страната ни последователно защитава, са правата на хората с българско самосъзнание в района на Западните Балкани и необходимостта историческите и културните въпроси да бъдат разглеждани без политическа манипулация.
Затова подобни сръбски изказвания трябва да бъдат четени внимателно. Те не само съдържат политическо послание към външната аудитория, но и индиректно признават, че в България съществуват различни политически подходи към националните въпроси, като някои са близки до сръбските интереси. От тази гледна точка за нас е важно доколко българската държава ще продължи да провежда последователна политика в защита на своите исторически позиции и на правата на българските общности в региона.
В крайна сметка стабилността на Балканите не се постига чрез взаимни подозрения и исторически обвинения, а чрез уважение към историческата истина, правата на човека и европейските стандарти. Именно в тази рамка следва да се разглеждат и подобни изявления.
Автор: Доц. д.н. Спас Ташев
ИИНЧ-БАН/ЮЗУ
Спас Ташев е водещ български демограф от БАН и експерт по въпросите на българите в чужбина. Той е бивш заместник-председател на Държавната агенция за българите в чужбина и основател на българския културен център в Скопие. Неговата работа е фокусирана върху демографските процеси и защитата на правата на българските общности на Балканите.
Спас Ташев: В България останаха украинците, а бесарабските българи отидоха в Западна Европа
Така загубихме шанса да увеличим населението си през 2023-а година, каза той
Доц. Спас Ташев: Македонците подкрепят Мицкоски, защото нямат друг избор
България и Европа отсъстват от региона, докато Сърбия и Унгария вече диктуват медийната и политическата среда в Северна Македония, предупреждава доц. Ташев
Докога Северна Македония ще продължава да се подиграва с България?
Премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски консистентно обвинява страната ни в множество неща безпочвено, с лъжливи твърдения с цел заблуда на хората в югозападната ни съседка. До кога българскта държва и министерство на външните работи ще търпят това?
Западните Балкани – бурето с барут на Европа
Балканите исторически и до момента продължават да бъдат основният дестабилизатор на Европейския континент от множество години насам, но защо това продължава да остава така?
Редактор
Коментари (0)