АП/БТА

Боевете в Украйна са само част от по-широката война на Русия срещу целия континент, време е тази реалност да бъде призната и да се действа съобразно нея

Русия е във война с Европа. Тя води явна война в Украйна вече повече от десетилетие, с нарастваща ожесточеност след пълномащабното нахлуване през 2022 г. Но боевете в Украйна са само част от по-широката война на Русия срещу Европа като цяло, пише Politico.

Дроновите incursions този месец в Полша и Румъния и навлизането в естонското въздушно пространство подчертават по-широкия замисъл на Москва: да раздели Европа и САЩ, да отслаби обществената подкрепа за твърди военни действия и да прекрати европейската подкрепа за Украйна. Досега обаче Европа не възприемаше тази заплаха сериозно. Тя предпочиташе да гледа на ескалиращите действия на Русия – убийства, кибератаки, саботаж на ключова инфраструктура, кампании за дезинформация и други – като на сива зона под равнището на въоръжен конфликт. Избраният отговор бе да се повишава устойчивостта и, понякога публично, да се осъждат действията на Москва.

По същество Европа не наложи никаква цена на Москва за скритата ѝ агресия срещу континента — и това е грешка.

Този пропуск стои зад значителната ескалация на атаките на Кремъл срещу Европа през последните три години. Както подчертава нов доклад на Международния институт за стратегически изследвания (IISS), броят на подобни атаки нарасна с началото на пълномащабната война, а причината е ясна: Русия бе възпряна от упоритата украинска отбрана на бойното поле и от подкрепата, която страната получи от Европа и САЩ.

„Русия просто няма необходимия потенциал, за да подчини напълно Украйна със сила,“ отбеляза наскоро ръководителят на британското МИ6 Ричард Мур. „Да, те напредват на бойното поле, но с темпо на охлюв и с ужасна цена, а армията на Путин е далеч от първоначалните си цели,“ добави той. „Казано направо – Путин е поел повече, отколкото може да преглътне.“

Единственият начин Москва да постигне целите си днес е като отслаби европейската подкрепа за Украйна и експлоатира разделенията в рамките на НАТО и между отделните съюзници. Именно това цели нейната скрита война срещу Европа.

Докладът на IISS показва, че много от руските атаки срещу европейска инфраструктура са били насочени към обекти, свързани с войната в Украйна. Когато руската армия отслабна през 2023 г., броят на атаките срещу Европа почти се утрои, като все повече бяха по „бази, производствени мощности и съоръжения, участващи в транспортирането на военна помощ за Украйна“. През първата половина на тази година атаките намаляха значително, вероятно отразявайки оценката на Москва, че връщането на Доналд Тръмп в Белия дом ще отслаби подкрепата за Украйна. И действително това стана – Вашингтон прекрати военната и икономическата си помощ за Киев и се опита да постигне дипломатическо уреждане на конфликта, което приема много от условията на Москва.

Но дори при промяната в американската позиция, европейският ангажимент към Украйна остана твърд — и дори се засили: ключови държави от ЕС вече сериозно обсъждат разполагането на значителна сила за сигурност в Украйна след края на сраженията; европейски правителства, водени от Германия, изпращат големи количества оръжия, включително закупени от САЩ; расте финансовата подкрепа за икономиката и бързо развиващата се отбранителна индустрия на Украйна; подготвят се нови санкции; а ЕС сериозно обмисля да конфискува замразените руски активи.

Изправен пред такава твърда решимост, Путин натиска още по-силно.

Вероятно не е случайно, че всичко това започна след срещата на руския лидер в Аляска с Тръмп, където той прецени, че САЩ едва ли ще се противопоставят на по-нататъшна ескалация. И действително ескалация има: оттогава руските бомбардировки в Украйна се засилиха — включително най-голямата атака с дронове и ракети от началото на войната, в началото на септември. Паралелно с по-смелите военни действия в Украйна, Путин реши да изпита Европа и НАТО. На 10 септември Русия изпрати 19 дрона в полското въздушно пространство, няколко дни по-късно друг дрон премина в Румъния, а миналата седмица три руски МиГ-31 навлязоха в естонското небе за 12 минути. (МиГ-31 е изтребител-прехващач, способен да носи и изстрелва хиперзвуковата ракета „Кинжал“, използвана многократно срещу Украйна).

Във всички три случая европейските сили реагираха адекватно военно, включително сваляйки някои от дроновете, насочени към авиобаза в Полша. Но НАТО не издържа политическия тест. Реакцията на САЩ бе особено вяла, като Тръмп и други официални лица дори предположиха, че атаката над Полша може да е била грешка. Президентът също така ясно заяви, че „няма да защитава никого“.

НАТО проведе две консултации по член 4 – първо по искане на Полша, а след това на Естония. Алиансът съобщи и за засилено военно присъствие по източния фланг. Но Путин не понесе никаква цена — и докато това не се промени, Русия ще продължи да ескалира, целейки да отслаби европейската подкрепа за Украйна и да раздели съюза.

Какво тогава може и трябва да направи Европа?

Една идея, подкрепена от полския външен министър Радослав Сикорски, е да се разширят отбранителните действия на НАТО чрез прихващане на дронове и ракети над украинска територия. Това може да стане с европейски изтребители и системи за ПВО, действащи от европейско въздушно пространство или дори над Украйна. Това би било отбранителна мярка, която директно подпомага защитата на Украйна.

Друго действие е ясно предупреждение, че всяко ново руско нарушение на европейското въздушно, сухоземно или морско пространство ще доведе до военен отговор с унищожаване или неутрализиране на нарушителя. Това също би представлявало отбранителна мярка — и би намалило вероятността Русия да продължи с тези провокации.

И накрая, Европа трябва да даде на Украйна капацитет да поразява критични логистични възли и военни обекти вътре в Русия. Киев вече произвежда дронове с голям обсег и завършва разработката на балистични ракети, с които удари руски енергийни и други обекти. Континентът може да помогне с по-съвременно оръжие и поддръжка.

Европа е във война с Русия, независимо дали ѝ харесва или не. Време е тази реалност да бъде призната и да се действа съобразно нея.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев