АП/БТА

Умишлени или не, последните навлизания на дронове и изтребители са свидетелство за все по-безразсъдното отношение на Москва и поставят трудни въпроси пред алианса.

От всички плашещи неща около последната военна ескалация между Русия и НАТО, може би най-стряскащо е това: невъзможно е да се знае кой инцидент ще бъде този, който ще отприщи неконтролируема спирала, пише в свой материал The Guardian.

През последните две седмици имаше серия руски навлизания във въздушното пространство на НАТО с непредсказуеми последици. Първо с дронове, а след това с изтребители, Кремъл сякаш тества докъде съюзниците на Украйна са готови да стигнат в отговор. „Не искаме да видим продължение на тази опасна практика от страна на Русия, независимо дали е умишлена или не,“ каза вчера генералният секретар на НАТО Марк Рюте. „Но сме готови и решени да защитаваме всеки сантиметър от съюзническа територия.“

Страните от НАТО предупредиха Русия, че всяко следващо навлизане ще бъде посрещнато с военен отговор – а вчера на ООН, в същия ден, в който обвини европейските държави, че „унищожават наследството си“ чрез имиграция, дори Доналд Тръмп заяви, че би подкрепил свалянето на руски самолети над територията на страни от НАТО.

Днешният бюлетин, изготвен с д-р Дейвид Джордан от Института „Фрийман“ за авиация и космически изследвания към Кингс Колидж Лондон, обяснява защо Русия тества НАТО – и какво може да се случи, ако го направи отново.

Основни моменти:

• Серията руски навлизания започна на 10 септември, когато 19 дрона преминаха над Полша, а три или четири бяха свалени. Още тогава премиерът на Полша Доналд Туск заяви, че военен конфликт е „по-близо от всякога след Втората световна война“.

• Три дни по-късно дрон бе засечен в румънското въздушно пространство.

• В петък НАТО съобщи, че три руски МиГ-31 са влезли в естонското въздушно пространство над Балтийско море за 12 минути с изключени транспондери и без връзка с контрола на въздушното движение.

• В неделя два германски изтребителя бяха издигнати да прихванат руски разузнавателен самолет, който игнорирал повиквания, летейки в неутрално въздушно пространство.

• В понеделник Дания и Норвегия бяха принудени да затворят основните си летища след навлизане на дронове. Вчера премиерът на Дания Мете Фредериксен каза, че „не може да изключи“ руско участие.

Според д-р Джордан, тези инциденти подсказват, че Русия се опитва да извади на повърхността разделенията вътре в НАТО, надявайки се, че някои страни ще откажат участие в подкрепата за Украйна.

Умишлено ли е провокацията?
Дебати има най-вече около случаите в Полша и Румъния, близо до украинската граница, където Украйна редовно смущава GPS сигналите. Част от експертите допускат, че може да са били „заблудени“ дронове. Но според анализатори като Шашанк Джоши от The Economist навлизането е било твърде дълбоко, за да се оправдае като грешка. Джордан го описва като „в най-добрия случай навигационна грешка, умишлено представена като случайна“.

Инцидентът в Естония обаче трудно може да бъде отписан като случайност. „По-вероятно е да открием, че мечето Падингтън наистина живее в Лондон, отколкото Русия да каже истината за подобни действия,“ коментира Джордан.

Отговорът на НАТО:

• След първите инциденти беше започната нова операция Eastern Sentry с участие на Франция, Германия, Дания и Великобритания.

• Британски изтребители патрулираха над Полша.

• След навлизането на МиГ-ове в естонското небе, Талин поиска заседание на Съвета за сигурност на ООН, където Великобритания и Полша заявиха, че ще свалят руски самолети, ако това се повтори.

В дългосрочен план НАТО обмисля изграждането на „дронова стена“ с радари, камери и технологии за противодействие.

Ще видим ли сваляне на руски самолети?
Някои анализатори смятат, че това дори би накарало Русия да отстъпи, както през 2015 г., когато Турция свали руски самолет и не последва война. Но други предупреждават, че ситуацията в Естония е по-напрегната и че Русия оставя „открехната врата“ за оправдание (например с навигационна грешка и без въоръжение на борда).

Рискът от ескалация:
Вероятно нови навлизания ще се случат, ако Москва сметне, че може да всява раздор в НАТО. Но ако дроновете започнат да бъдат системно сваляни, тези действия почти сигурно ще спрат. Според Джордан Путин не би рискувал да загуби скъпоструващи изтребители, които са нужни в Украйна – и това би било унизително.

Основното за страните от НАТО е, че дори ако Тръмп се колебае публично, Путин не може да бъде сигурен, че САЩ няма да се намесят, ако бъде задействан член 5.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев