През XIX и XX век страховете от нападение отвъд Рейн отдавна са заличени от френско-германското партньорство в рамките на европейските и атлантическите съюзи. Освен това сегашните планове на Берлин да удвои военните си разходи се посрещат във Франция като защитна стена срещу руската агресия и евентуалното отдръпване на САЩ. Въпреки това, според анонимни правителствени източници, френският президент Еманюел Макрон бил „обсебен“ от огромната фискална свобода, с която Германия ще разполага, за да се превъоръжи през следващите пет години — особено в сравнение с финансово затруднената Франция.
Той се страхува не от нахлуване във френска територия, а от загуба на водещата позиция на страната си като най-ефективна военна и дипломатическа сила в ЕС. Макрон е притеснен и дали милиардите на Германия ще бъдат използвани за изграждане или за размиване на неговата визия за стратегически автономна европейска отбранителна индустрия.
Теоретично и двете държави са обвързани от новия ангажимент на страните членки на НАТО да харчат 3,5% от БВП за отбрана до 2035 г. Но докато Германия има достоверен план да достигне целта до 2029 г., то Франция няма ясен начин едновременно да спази обещанието към НАТО и да намали бюджетния си дефицит до 3% от БВП за четири години — освен ако не се появят мащабни субсидии от европейски отбранителен фонд, който може никога да не бъде създаден.
Сега германският и френският военен бюджет са приблизително съпоставими — 86 млрд. евро за Германия срещу 62 млрд. евро за Франция. До 2029 г. обаче Берлин очаква да харчи 150 млрд. евро годишно, докато Париж, дори с разширени планове за отбрана, ще стигне най-много до 80 млрд. евро.
Някои висши френски представители, пожелали анонимност, отхвърлят опасенията, че новата военна мощ на Германия — и донякъде на Полша — ще намали влиянието на Париж в Брюксел. Те изтъкват, че „специалният“ статут на Франция в ЕС се основава и на глобалния ѝ военен обхват, постоянния ѝ мандат в Съвета за сигурност на ООН и ядрения ѝ арсенал.
Френски военни ръководители също са скептични, че Бундесверът може бързо да се превърне в ефективна сила след осем десетилетия на историческа неприязън към всичко военно. Според тях наваксващите инвестиции са важни, но ще минат години, преди германската армия и авиация да се доближат до френските. По-неотложният въпрос е посоката: ще помогне ли германското превъоръжаване за създаване на стратегически автономна европейска отбранителна индустрия, за работни места и икономическа сила в Европа, или средствата ще отидат за готово американско въоръжение и партньорства с американски гиганти?
Канцлерът Фридрих Мерц понякога звучи като Макрон, заявявайки, че скокът в германските военни разходи трябва да има европейска „рамка“ и да насърчава „европейския стратегически суверенитет“. В други случаи обаче говори за „коалиционен договор“ в рамките на НАТО и за значението на трансатлантическото партньорство.
Както и да е, мащабът на германските инвестиции през идните години неизбежно ще превърне нейната отбранителна индустрия в ключов играч за военните иновации и доставки в Европа. А в миналото голяма част от германската индустрия предпочиташе да търси партньорства със САЩ или да работи със собствени стартъпи, вместо със стабилни компании във Франция или други държави от ЕС. Париж бе разочарован, когато Rheinmetall сключи споразумение с американската Anduril за производство на дронове и ракети. И макар да е късно да се откаже Германия от американските изтребители, факт е, че не може да има здрава европейска военно-индустриална база, ако страните от ЕС не обединят усилия за разработване на оръжията на бъдещето.
Затова е жизненоважно Берлин и Париж веднага да очертаят модел на сътрудничество за идните години на бум и да удвоят политическата си ангажираност към съвместни проекти в отбранителните иновации, подготовката и доставките. Прозорецът на възможност е тесен — и след него ще остане само да се изпълняват вече взети решения.
В Париж преобладава мнението, че германското превъоръжаване ще повдигне въпросите за „индустриалния баланс“ далеч преди тези за „политическия баланс“ в рамките на ЕС. Но Мерц също е наясно, че ако процесът не бъде поставен в европейски консенсус, германската военна мощ може да се превърне в политически проблем — и не само за Франция.
Въпреки това Франция гледа към идното десетилетие с безпокойство: Германия ще запази статута си на индустриален гигант и ще се превърне — по силата на размерите си — и във водещата военна сила в ЕС.
Неудобната истина за Франция е, че когато става дума за изграждането на европейска отбранителна индустрия, а дори и за потенциалното бързо увеличаване на собствените ѝ военни способности, стратегическата автономия вече е в германски ръце.
Динамичното технологично развитие на България в областта на високите технологии и изкуствения интелект също създават предпоставки за засилване на инвестиционния интерес от германския бизнес към страната ни, каза още президентът
Нарастващият дълг и петима премиери за по-малко от две години поставят Париж в несигурна позиция, докато Рим се радва на политическа стабилност
„Само икономика, ориентирана към растеж, може да осигури ресурсите за инвестиции, социална сигурност и солидарност“, заяви канцлерът, като предупреди за опасения от загуба на работни места
Коментари (0)