АП/БТА

Нарастващият дълг и петима премиери за по-малко от две години поставят Париж в несигурна позиция, докато Рим се радва на политическа стабилност

Съюзниците на Джорджа Мелони ликуват, докато френската политика придобива все по-италиански облик, пише в свой материал Politico.

След като за девет месеца във Франция паднаха двама премиери, а дългът продължава да расте под тревожния поглед на финансовите пазари, ситуацията в Париж все повече напомня на Рим от 80-те и 90-те години, когато прословутите краткотрайни италиански правителства бяха затънали в собствена дългова криза.

В същото време кабинетът на Мелони показва по-голяма ефективност в намаляването на огромния италиански дълг и се очаква да изкара пълния си мандат. Така Италия вкусва политическа стабилност, която доскоро бе запазена марка на Франция. В настоящия рунд на трансалпийското съперничество Рим изглежда печели и не крие задоволството си. Италиански вестници и десни медии, подкрепящи Мелони, открито се наслаждават на ситуацията, както и огненият заместник министър-председател Матео Салвини, който побърза да нарече случващото се „поредно поражение“ за френския президент Еманюел Макрон.

Докато други съюзници на Мелони изразяват загриженост за положението във Франция, те също така не пропускат да подчертаят, че дясното управление в Рим успява там, където центристите в Париж се провалят.

„В сърцата си някои членове на италианското правителство може би не са особено натъжени от ситуацията, но не могат да го кажат публично“, коментира Марк Лазар, експерт по френско-италианските отношения, преподавател в университета „Луис“ в Рим и в Sciences Po в Париж.

Евродепутатът Никола Прокачини, един от италианските представители, с които Politico разговаря, посочи, че Франция е сменила петима премиери за по-малко от две години и изглежда губи влияние в Брюксел, точно когато Италия може „да влияе върху останалата част от ЕС“ дори повече, отколкото по времето на бившия премиер Марио Драги.

„Очевидно политиките, които налага правителството на Макрон, са грешни политики“, заяви Прокачини, който е съпредседател на групата на ЕКР в Европейския парламент и близък съюзник на Мелони. Депутат от коалицията на Мелони, пожелал анонимност, отбеляза полуиронично: „Малко след като френският премиер Франсоа Байру ни обвини във фискален дъмпинг, неговото собствено правителство бе „изхвърлено“.“ Той визираше обвинението на Байру от миналия месец, че италианските власти се опитват да привлекат богати френски домакинства чрез данъчни стимули.

Това беше последният епизод в поредица от спорове между Рим и Париж, които излязоха на показ. Сред тях – въпроси за миграцията и правата на жените върху абортите.

Кой кой е?

След предсрочните избори във Франция през лятото на 2024 г., които доведоха до фрагментиран парламент, Макрон напразно се опитва да убеди депутатите да изградят коалиции по германски или италиански модел – практика рядка за френската политика.

Новият премиер Себастиен Лекорню започна мандата си по изцяло „италиански“ начин: Макрон го помоли първо да проведе консултации с партиите относно бюджета за следващата година, преди да формира правителство. Ходът напомня на т.нар. „проучвателен мандат“, който италианските президенти често дават на кандидат-премиери, за да проверят дали могат да осигурят парламентарно мнозинство.

Лекорню обаче се опитва да намери подкрепа в парламента за бюджет, който да направи френските финанси по-малко „италиански“ – т.е. да избегнат образа на безразборни разходи и непосилен дълг.

И Франция, и Италия в момента имат публичен дълг над 3 трилиона евро. Но докато Италия също допусна грешки по време на пандемията с прословутата схема „супербонус“, през последните две години тя успя да коригира курса. Бюджетният дефицит на Италия за тази година се очаква да е 3,3% от БВП, докато френският вероятно ще достигне 5,4%. Рим изглежда готов да влезе в рамките на европейското изискване от 3% още догодина, докато Париж планира да постигне тази цел едва през 2029 г. Финансовите пазари реагираха – инвеститорите вече смятат френските облигации за толкова рискови, колкото италианските. В четвъртък доходността на 10-годишните облигации на двете страни се изравни – 3,49%.

Макар кредитният рейтинг на Италия да остава по-нисък от френския, има признаци, че двете държави бавно се изравняват. В петък агенция Fitch повиши оценката на Италия от BBB на BBB+, само дни след като понижи тази на Франция от AA- на A+.

В миналото Италия често прибягваше до технократски правителства, водени от фигури като Марио Монти и Марио Драги, подкрепяни от традиционните партии. Но непопулярните реформи на Монти подпомогнаха възхода на популистки сили като „Движение 5 звезди“ и „Лигата“, отбелязва Лазар. Десет години по-късно Мелони успя да се възползва от опозицията си срещу правителството на Драги, представяйки се като антисистемен лидер, и спечели изборите през 2022 г.

В лагера на Макрон едва ли ще намерят вдъхновение в италианския технократски модел, добре знаейки, че това може да засили популярността на крайнодясната „Национален сбор“ на Марин Льо Пен преди ключовите общински избори догодина и президентските през 2027 г.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев