АП/БТА

Съмненията относно трансатлантическия обмен на разузнавателна информация сближават европейските разузнавателни служби.

Разузнавателните служби в цяла Европа погребват десетилетия на недоверие и започват да изграждат обща мрежа за обмен на информация, за да противодействат на руската агресия — процес, ускорен от новата непредсказуемост на американската подкрепа за традиционните си съюзници, пише Politico.

През последната година много европейски столици поставиха разузнавателни офицери в постоянните си представителства в Брюксел, а вътрешното разузнавателно звено на ЕС започна да информира висшите европейски лидери. В същото време Брюксел обмисля създаването на разузнавателна структура с правомощия, подобни на тези на ЦРУ — нещо, което доскоро изглеждаше немислимо.

Тласъкът към по-дълбоко разузнавателно сътрудничество се ускори рязко след решението на администрацията на Тръмп през март внезапно да спре споделянето на бойна разузнавателна информация с Киев.„Тръмп заслужава Нобелова награда за мир за това, че обедини европейските служби“,
каза западен разузнавателен източник, пожелал анонимност, за да разкрие подробности от съвместната работа с американските им колеги.

POLITICO разговаря със седем представители на разузнавателните и сигурностни служби, които описаха как разривът в трансатлантическото доверие кара европейските агенции да се сближават и действат по-бързо, отколкото някога преди.

Промяна на правилата на играта

Европейските служби за сигурност преосмислят начина, по който споделят информация с Вашингтон. Холандските военни и цивилни разузнавателни служби съобщиха пред местния вестник De Volkskrant, че са спрели споделянето на определена информация с американските си партньори, позовавайки се на политическа намеса и опасения за нарушаване на човешките права.

Представители на службите се опасяват, че трансатлантическите форуми, включително НАТО, могат да станат по-малко надеждни платформи за обмен на разузнавателни данни.„Има усещане, че Съединените щати може да проявят по-малка ангажираност в следващите месеци – както в рамките на НАТО, така и извън него,“
заяви Антонио Мисироли, бивш помощник-генерален секретар на НАТО по въпросите на нововъзникващите заплахи.

Дългогодишните проблеми с доверието обаче не са изчезнали. Нови разкрития показаха, че унгарски разузнавачи, маскирани като дипломати, са се опитали да проникнат в институциите на ЕС – доказателство, че държавите в рамките на Съюза все още внимателно наблюдават една друга.

Клубът от Берн

За да се справят с недоверието, някои водещи разузнавателни служби предлагат създаването на по-малки групи от „доверени държави“, вместо всичко да минава през Брюксел.

За разлика от по-тесните съюзи като „Пет очи“, страните от ЕС отдавна изпитват трудности да изградят силно партньорство за обмен на разузнавателна информация. Националната сигурност остава под контрола на отделните правителства, а ролята на ЕС е предимно координационна.

Една от традиционните мрежи за обмен е Клубът от Берн – създаден преди почти 50 години в едноименния швейцарски град.
Клубът няма централа, секретариат или постоянна структура и се събира само два пъти годишно. През последните години срещите му се координират с ротационното председателство на Съвета на ЕС.

Но Клубът не е огледално отражение на Съюза – Малта никога не е участвала, България се присъедини едва наскоро, а Австрия дори беше временно изключена заради подозрения, че е твърде „мека“ спрямо Москва. След това бе възстановена през 2022 г.
В него членуват и страни извън ЕС – Швейцария, Норвегия и Обединеното кралство.„Клубът от Берн е архитектура за споделяне на информация, подобна на Европол – предназначена за определен тип данни и функции,“
обяснява Филип Дейвис, директор на Центъра за разузнаване и сигурност на университета Brunel в Лондон.
„Но тя е ограничена, а обменяната информация често е доста безобидна, защото не използва сигурни системи и има национални ограничения.“

Големите играчи като Франция, Германия, Нидерландия и до 2019 г. Великобритания, дълго време не виждаха смисъл да споделят чувствителна информация с всички страни от ЕС, страхувайки се, че тя може да попадне в грешни ръце.

Източноевропейските служби, включително българската, дълго бяха смятани за проникнати от руски агенти, твърди Мисироли. Български представител обаче отхвърля това, заявявайки, че „старата гвардия“ вече е в пенсия.

ЕС се обръща към себе си

Геополитическите промени принуждават ЕС да преосмисли своя подход към разузнаването.
Бившият финландски президент Саули Нинистьо призова миналата година за създаване на европейска агенция по модела на ЦРУ, координирана от Брюксел – предложение, направено по искане на Урсула фон дер Лайен.

В доклада си Нинистьо очерта визията за „пълноценна разузнавателна служба на ниво ЕС“, която да обслужва както стратегическите, така и оперативните нужди на Съюза, както и „антитерористична и антисаботажна мрежа“ за защита на критичната инфраструктура.

Най-близкият съществуващ аналог е Центърът за разузнаване и ситуационен анализ (INTCEN) към Европейската служба за външна дейност (EEAS).
Центърът работи на базата на доброволно предоставена информация от държавите членки, а национални агенти често са командировани там – изграждайки доверие и мрежи за сътрудничество.

През септември 2024 г. директорът на хърватското разузнаване Даниел Маркич пое ръководството на INTCEN с мисия да засили обмена на информация и да осигури директен достъп до данни за лидерите на ЕС, включително Урсула фон дер Лайен и върховната представителка по външната политика Кая Калас.

INTCEN и военната му структура-близнак — Разузнавателната дирекция на Военния щаб на ЕС — заедно формират Единния капацитет за разузнавателен анализ (SIAC), който изготвя общи оценки за нуждите на ЕС.
През април SIAC проведе годишната си среща в Брюксел, на която шефовете на службите подчертаха необходимостта Европа да изгради собствен независим разузнавателен капацитет, макар някои да предупредиха, че твърде големият акцент върху автономията може да отслаби връзките със САЩ.

Проблемът с доверието

Постепенно, но сигурно, Брюксел изгражда своя собствена разузнавателна общност. В повечето постоянни представителства на държавите членки вече има връзкови офицери по сигурността, а белгийските служби за сигурност информират евродепутатите за методи на чужди държави за вербуване и натиск върху законодатели.

Въпреки това, европейски разузнавателен източник призна пред POLITICO, че сътрудничеството между страните е най-доброто в съвременната история, но агенциите все още работят преди всичко за собствените си правителства.

„Причината да не може да съществува общоевропейска разузнавателна служба е, че иматвърде големи различия в начина, по който работят националните агенции,“ казва Робърт Горелик, бивш ръководител на мисията на ЦРУ в Италия.
„И най-лошото е, че има твърде много държави – 27 – за да има пълно доверие в споделянето на информация.“

Затова някои държави залагат на по-малки коалиции.
След като САЩ прекратиха споделянето на разузнавателни данни с Украйна през март, Франция и Великобритания поведоха „Коалиция на желаещите“, която се събра в Париж и се съгласи да разшири достъпа на Киев до европейско разузнаване, наблюдение и сателитни данни.
Нидерландия също засилва сътрудничеството си с Полша, Франция, Германия, Обединеното кралство и скандинавските страни, включително чрез споделяне на сурови разузнавателни данни, потвърди директорът на холандската цивилна служба Ерик Акербом.

Въпреки това, изграждането на доверие между 27 различни държави с често несъвпадащи приоритети остава трудна задача.
През октомври беше разкрито, че унгарски агенти под прикритие като дипломати са се опитали да проникнат в институциите на ЕС, докато Оливер Вархеи — сега еврокомисар — е бил посланик на Унгария в Брюксел.„Истински европейска разузнавателна служба е все още въпрос на бъдещето,“
каза Нинистьо пред POLITICO този месец.
„Когато говорим за готовност и сигурност, всичко опира до думата доверие — защото без доверие не можем да си сътрудничим истински.“

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев