АП/БТА

Евродепутатите искат да разберат дали изпълнителният орган на ЕС е знаел за предполагаемото унгарско шпиониране. Някои настояват комисар Оливер Вархеи да подаде оставка, ако се окаже замесен.

Европейската комисия е изправена пред задълбочаваща се криза на доверие, след като членове на Европейския парламент настояват за отговори относно това какво е знаела институцията за предполагаема унгарска шпионска мрежа, действаща от посолството на страната в Брюксел, пише Politico.

Евродепутатите ще разпитват Комисията в сряда относно твърденията от този месец, че служители на унгарските разузнавателни служби, действащи по заповед на премиера Виктор Орбан, са се опитвали да вербуват служители на ЕС за шпиони между 2012 и 2018 г.

Унгарски представители, работещи в институциите на ЕС, описват мрежата пред Politico като „открит секрет“ в белгийската столица. Предполагаемият шпионаж поражда въпроси дали Оливер Вархеи – който е ръководил унгарското посолство през част от периода, когато се твърди, че е действала мрежата – трябва да заема поста еврокомисар. Европейската комисия потвърди, че разследва случая вътрешно. Според запознат източник белгийските разузнавателни служби ще си сътрудничат с Комисията в разследването. Някои евродепутати заявяват, че Вархеи трябва да подаде оставка, ако се установи връзка между него и предполагаемата шпионска структура, а една неправителствена организация настоя той да се оттегли незабавно.

Според говорител на Комисията Вархеи е уверил председателката Урсула фон дер Лайен миналата седмица, че „не е знаел“ за унгарските опити да вербуват шпиони в Брюксел.

Някои евродепутати обаче твърдят, че по онова време са били подадени сигнали.
„Имаше предупредителни знаци още преди това“, заяви съпредседателката на Зелените Тери Райнтке. „Комисията сега наистина трябва да си свърши работата, да разследва, и ако се потвърдят фактите, искането за оставката на Вархеи ще бъде следващата логична стъпка.“

Ако Комисията е била наясно с предполагаемия шпионаж, възниква въпросът какви действия е предприела тогава – ако изобщо е предприела.
„Има сведения, че хора, към които са се обръщали унгарците вътре в Комисията, са докладвали това на службите ѝ“, каза евродепутатът от Зелените Даниел Фройнд. „И после нищо не се е случило.“

Комисията отказа коментар по обвиненията. В предишно изявление неин говорител каза, че „приема подобни твърдения сериозно, тъй като те имат последици за сигурността и целостта на дейността на Комисията“ и че институцията е „ангажирана да защитава своите служители, информация и мрежи от незаконно събиране на разузнавателни данни“.

Фройнд и други депутати от различни политически групи – включително социалистите (S&D) и центристите от „Обнови Европа“ – настояват Европейският парламент да създаде комисия за политическо разследване на случая, която да изиска обяснения от висшите представители на Комисията дали са били предупредени за шпионската мрежа преди десетилетие.
Лидерката на социалистите Иратхе Гарсия заяви, че групата ѝ подкрепя идеята за механизъм за отчетност и проследяване на случая. Говорителят на Европейската народна партия Даниел Кьостер обаче каза, че ЕНП ще се противопостави на подобна комисия, което прави нейното създаване малко вероятно.

Бившият белгийски премиер Елио Ди Рупо, който е бил на поста, когато предполагаемият шпионаж е започнал, заяви пред Politico, че не е чувал за подобни твърдения тогава: „По онова време нямаше никакви признаци за това, за което говорим днес. Абсолютно нищо.“

Критиките не идват само от евродепутатите. Фон дер Лайен е под натиск и от граждански организации да уволни Вархеи. НПО-то Good Lobby Profs заяви, че новите разкрития тази седмица – включително признания на бивш ръководител на унгарското разузнаване за съществуването на мрежата – „значително засилват достоверността на предишните твърдения“ и оправдават незабавната му оставка.

Хора, работили с Вархеи в Брюксел, разказват пред Politico, че е било „общоизвестно“ в града, че от постоянното представителство на Унгария действа шпионска мрежа. Един от тях твърди, че е бил директно потърсен да бъде вербуван, а колегите му са сигнализирали за това на своите началници в институциите на ЕС – което поставя въпроса какво е знаела Комисията тогава.

„Има два варианта“, казва един от източниците. „Първият е, че Европейската комисия не е знаела и е научила от медиите – ако е така, това е катастрофа. Вторият е, че са знаели, но не са реагирали. Истинският въпрос е защо са позволили на тази мрежа да действа без контрол.“

Бившият унгарски дипломат Петер Мадяр, който е работил под ръководството на Вархеи в постоянното представителство, заяви миналата седмица, че Вархеи не е казал „цялата истина“ по време на официалното разследване. Той твърди, че по време на мандата на министъра Янош Лазар (2015–2018) в Брюксел са били изпратени агенти на унгарските тайни служби.

Самият Лазар, който е наблюдавал работата на разузнаването тогава, каза, че не помни „точните подробности“, но добави: „Ако унгарското разузнаване е отишло в Брюксел… бих ги почел, не бих ги наказал.“

Обвиненията повдигат и въпроса защо председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен е настояла Вархеи да остане на поста си. Според източници тя лично е упражнила натиск върху евродепутатите да одобрят кандидатурата му през 2024 г., въпреки че той беше подложен на повторен кръг от въпроси заради съмнения в поведението си.

Вархеи в момента е комисар по здравеопазването, а в първия мандат на Фон дер Лайен отговаряше за разширяването на ЕС.

„Когато беше обявено, че Вархеи ще бъде преназначен, очаквах повече колебание от страна на Фон дер Лайен, предвид неговата репутация“, коментира унгарската евродепутатка Каталин Чех. „Бях изненадана, че по време на процедурата по номинацията не бяха обсъдени по-сериозно етичните притеснения около него.“

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев