Гора е историко-географска област между планините Шар, Кораб и Коритник, чиито селища днес попадат в Косово, Албания и Северна Македония. Традиционно регионът се разделя на Призренска Гора (в южно Косово) и Кукъска Гора (в североизточна Албания). Местното население – гораните, наричани още нашинци/нашенци – представлява компактна мюсюлманска общност от около 50 000 души, от които приблизително 15 000 живеят в Косово. В албанска среда се срещат названия като горани (goranë), торбеши (torbeshë) и „булгареци“ (Bulgareci), отразяващи традиционното възприятие за техния произход. През 2008 г. по-голямата част от Призренска Гора влиза в границите на новообявеното независимо Косово.

Въпреки вековната изолация от България, гораните са запазили една от най-съществените връзки с българския народ – езика. За много българи, често поради ограничена осведоменост или под влияние на просръбски интерпретации, Косово се възприема като пространство, където съжителстват единствено сърби и албанци. Присъствието на население с български корени остава почти непознато.

Историческите данни показват, че първите славянски заселници в района принадлежат към източната – наричана и българска – група южни славяни, която впоследствие се превръща в една от основните съставни части на българския народ. Тези земи многократно са включвани в пределите на българската държава – от IX до XI век и отчасти през XIII век – и дълго време попадат под духовната юрисдикция на Българската Охридска архиепископия. Сръбското влияние се появява значително по-късно – към края на XII век, когато владетелите от Рашка разширяват властта си в региона и я задържат до османското завоевание.

Въпреки тези промени Гора запазва предимно българския си етнокултурен характер, а сръбските влияния върху местното население остават минимални. Най-ясното доказателство за това е езикът. Горанският говор, близък до този в Скопско и части от Тетовско, се определя като западнобългарски – аналитичен, без падежи, с характерно подвижно тройно ударение и употреба на членни окончания като „-от“, „-та“, „-ов“. Изследователи като Васил Кънчов, Йордан Иванов и Стефан Младенов подчертават неговите български особености, включително характерния звук „ъ“ в думи като „дъп“, „зъби“, „гъба“.

По-осезаемо албанско заселване започва едва през XVIII век, но дори след това Гора запазва ясно изразен български характер. През 1878 г. в Призрен е създадена община към Българската екзархия – знак за наличието на историческо самосъзнание и духовна връзка с българския свят. През XX век регионът преминава през поредица политически промени, включително кратки периоди на българска администрация (1915–1918; 1941–1944), след което е включен в югославската държавна система, а по-късно – в независимо Косово.

Въпреки тези политически трансформации традиционната култура на гораните остава свързана с българската духовност. Днес те изповядват ислям, но приемането на тази религия е резултат от сравнително късен и продължителен процес. До XVI–XVII век населението в Гора е предимно православно, което обяснява присъствието на християнски елементи в местните обичаи, топонимия и предания. Ислямизацията настъпва на няколко вълни между XVI и XIX век и протича различно в отделните селища. Макар да е съпроводена с различна степен на натиск, тя не води до албанизация, а гораните запазват своя език и културна самобитност.

Важно е да се отбележи, че изследването на историята, езика, фолклора и етнографските особености на Гора остава слабо застъпено в българската наука. Липсата на системна политика и научно внимание допринася за отслабване на българската идентичност сред част от местното население.

В последните години самата общност предприема активни действия за утвърждаване на българските си корени. През 2018 г. в косовския парламент е подадена петиция за признаване на българската общност в страната, организирана от НПО „Обединените българи в Косово“, с председател Расмин Хамза. Документът е подписан основно от жители на Гора и Жупа, но до момента няма данни да е разглеждан.

Организационното присъствие на българите се поддържа от две активни дружества – НПО „Културно-просветно дружество на българите в Жупа, Подгора и региона“ и НПО „Обединени българи в Косово“. Те работят за съхраняване на българския етнос, бит и култура в Призрен, Драгаш, Гора, Подгора и Жупа, частично компенсирайки отсъствието на активна институционална българска политика.

Макар гораните да са признати като малцинство в Косово, тяхната българска принадлежност не е официално утвърдена. Това разминаване между административния им статут и реалната езикова и културна идентичност създава предпоставки за външни внушения. Допълнително усложнение представлява активната бошняшка пропаганда, която насърчава част от местното население да се самоопределя като „бошняци“, размивайки собственото им историческо самосъзнание. В резултат общността остава уязвима – видима като отделен субект, но без ясно разпозната идентичност, което улеснява процесите на асимилация.

За да се съхрани българският характер на Гора, е необходимо по-силно ангажиране на България – както институционално, така и културно. Подкрепата за образователни и културни инициативи, поддържането на езиковите традиции, работата с местните организации и активното застъпничество за признаване на българската идентичност са ключови стъпки. Само чрез последователна държавна и обществена политика може да се противодейства на външните влияния и да се укрепи историческата и културната връзка на гораните с България.

Автор: Димитър Панчев