Протежето й Жордан Бардела е едва на 30 години
Парижкият апелативен съд потвърди осъдителната присъда на лидера на крайнодесните "Национален сбор" във Франция Марин льо Пен. Тъй като срокът се изчислява от началото на първоинстанционното дело – 31 март 2025 г., мярката теоретично не изключва участието ѝ в президентските избори на 18 април догодина.
Сега е тя на ход да реши дали ще се впусне в надпреварата или не. 57-годишната дъщеря на Жан-Мари льо Пен де факто трябва да вземе решение дали да освободи пътя за кандидат президентската кампания на младия председател на партията Жордан Бардела.
Едва 30 годишен фигурата на Бардела дойде като глътка свеж въздуха за последователите на крайнодесните идеи във Франция. Протежето на Марин льо Пен засега и води според статистиката в симпатиите на хората – 37 срещу 32 на сто биха гласували за него на вота догодина.
Припомняме, че и това би бил четвъртият опит на Марин Льо Пен да стане президент. Тя понесе две тежки загуби на балотаж от центриста Еманюел Макрон. Последва и скандалът с евросредствата, когато тя беше призната за виновна в присвояване на средства от Европейския парламент. Според съда тя е използвала парламентарни сътрудници, които вместо да изпълняват задължения, свързани с работата на Европейския парламент, са работили за нейната партия – Национален сбор.
Макар че Льо Пен е заявявала, че не би водила предизборна кампания, ако бъде поставена под домашен арест и принудена да носи електронна гривна за проследяване, в сряда тя каза в интервю, че независимо от изхода на делото ще продължи да участва активно в политиката.
„Но ще продължа да се боря и ще продължа да бъда политически активна. А ако остана само активист, тогава просто ще бъда активист.“
Не е ясно дали крайната десница има по-големи шансове да спечели президентските избори с Льо Пен или без нея.
Според социологическите проучвания Бардела се радва на малко по-висока популярност от Льо Пен. Проучване на френската изследователска компания Ifop, проведено миналия месец, показва, че той би спечелил първия тур на изборите с до 37% от гласовете – с повече от 15 процентни пункта преднина пред най-близкия си конкурент във всеки от разгледаните сценарии.
Същото проучване показва, че и Льо Пен би спечелила първия тур, но с максимум 32% от подкрепата. Ако никой от кандидатите не получи повече от 50% от гласовете, двамата кандидати с най-добър резултат ще се изправят един срещу друг на балотаж на 2 май.
Каквото и предимство да има Бардела по отношение на популярността, то се компенсира от липсата му на политически опит. Възрастта му и фактът, че все още не е преминал през сериозно изпитание като лидер, пораждат съмнения дали ще успее да запази инерцията си през следващите месеци. Не е ясно и дали френските избиратели са готови да поверят управлението на ядрена сила и втората по големина икономика в Европа на 30-годишен политик.
За Льо Пен въпросът е много по-личен. Ако забраната ѝ да се кандидатира бъде потвърдена, това ще бъде тежък удар за политик, който повече от десетилетие се опитва да промени имиджа на партията, наследена от баща си, и да я превърне в утвърдена политическа сила във френския обществен живот.
Ако погледнем темата и в контекста на позициите на крайнодесните формации в Европа, съдбата на „Национален сбор“ е определяща за това какво се случва с партиите от този спектър. В Унгария „Фидес“ претърпяха загуба, в Германия пък лидерът на АзГ Алис Вайдел звучи все по-амбициозно, в Нидерландия Герт Вилдерс също държи позиции.
Загуба на партията на Марин Льо Пен или невъзможността тя да се кандидатира би имала отражение далеч извън Франция, тъй като Национален сбор е една от най-влиятелните крайнодесни партии в Европа. Ефектът обаче не би бил еднозначен.
От една страна, това би било сериозен символичен удар за европейската крайна десница:
- Льо Пен е сред най-разпознаваемите лица на националистическото и популисткото дясно в Европа. Неуспехът ѝ би лишил това политическо пространство от потенциален лидер на една от най-големите държави в ЕС.
- Ако крайната десница не успее да спечели властта във Франция, това би означавало, че втората по големина икономика в ЕС остава извън контрола на подобни партии, ограничавайки влиянието им върху европейските политики.
- Това може да отслаби политическата тежест на съюзите между евроскептични формации.
Най-голямото значение би било за самия Европейски съюз. Ако Франция остане без крайнодесен президент, традиционната ос между Франция и Германия вероятно ще продължи да определя посоката на европейската интеграция. Победа на Льо Пен, напротив, би могла да доведе до по-силни позиции срещу по-нататъшното интегриране на ЕС, по-строга миграционна политика и по-голям акцент върху националния суверенитет.
В крайна сметка евентуална загуба или отсъствие на Льо Пен би била по-скоро удар по символиката и лидерството на европейската крайна десница, отколкото доказателство за нейния упадък. Последните години показват, че този политически спектър вече не зависи от една личност или една държава, а е трайно установен в политиката на много европейски страни.
