Алис Вайдел се обяви за вдигане на санкциите върху руския петрол
Германия трябва да прекрати бойкота върху руския петрол и природния газ, за да даде тласък на забавящата се икономика на страната. Това заяви пред Ройтерс лидерът на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ) Алис Вайдел, като очерта амбициите на партията да оглави бъдещо федерално правителство.
Вайдел заяви, че АзГ има реални шансове да спечели изборите в две ключови германски федерални провинции през следващите месеци, определяйки тези избори като важни етапи по пътя към излъчването на германски канцлер още след следващите федерални избори, които трябва да се проведат най-късно до 2029 г.
„Евтината енергия от Русия беше тайната на успеха на марката „Произведено в Германия“ (Made in Germany). Трябва да си я върнем“, заяви Вайдел.
„Загубата на тази енергия ни върна години назад. Бяха изгубени стотици хиляди работни места. Освен това станахме зависими от Съединените щати, които ни продават енергия на значително по-високи цени.“
Преди санкциите, наложени след руската инвазия в Украйна през 2022 г., Русия осигуряваше над една трета от вноса на суров петрол на Германия и повече от половината от доставките ѝ на природен газ.
Германия също така продължава да изпитва затруднения да се възстанови от сътресението, причинено от спирането на ключовия подводен газопровод „Северен поток“, който беше изведен от строя след експлозии през септември 2022 г.
Германската индустрия, разтърсена от последвалия рязък скок в цените на енергията, продължава да изпитва сериозни затруднения. Допълнително безпокойство предизвикват намеренията на автомобилния гигант Volkswagen да съкрати до 100 000 работни места.
Изказванията на Вайдел подчертават потенциалната крехкост на западния съюз, който стои в основата на подкрепата за Украйна. Макар настоящото германско правителство да подкрепя Украйна, германското общество е значително по-разделено по този въпрос.
Вайдел направи тези изявления преди изборите през септември в две ключови източногермански провинции – Саксония-Анхалт и Мекленбург-Предна Померания, където според социологическите проучвания АзГ води убедително.
Ако крайнодесните поемат управлението в тези провинции, регионалните правителства вероятно ще оспорят политиката на Берлин по отношение на миграцията, която според тях е прекалено либерална, и ще се противопоставят на финансовата тежест, която тя налага върху местните власти.
Подобно развитие би разклатило утвърдения в Германия модел на управление, основан на широк консенсус и работа чрез комисии, и би могло да се превърне във важна стъпка за АзГ по пътя към участие в националното управление.
