Той сподели, че очаква дебатите на форума да бъдат „доста напрегнати“, понеже през последните години са се натрупали „съществени различия във възприятията“
Срещата на върха на НАТО в Анкара ще бъде изключително важна за бъдещето на Алианса и за европейската сигурност. Освен официално обявените теми, като увеличаване на разходите за отбрана, развитието на отбранителната индустрия и продължаващата подкрепа за Украйна, тя ще бъде и форум, на който ще се обсъждат фундаментални въпроси за бъдещето на трансатлантическите отношения. Това заяви пред ТАРАЛЕЖ бившият зам.-министър на отбраната и директор на Софийския форум за сигурност Йордан Божилов.
Срещата на върха на НАТО в Турция: натрупани различия и напрежение
Той сподели, че очаква дебатите на форума да бъдат „доста напрегнати“, понеже през последните години са се натрупали „съществени различия във възприятията“. Според него европейските лидери ще очакват конкретни отговори от Вашингтон за бъдещите планове на САЩ за Европа, предислоцирането на американските войски и най-вече за ангажиментите на САЩ към сигурността и отбраната на Стария континент.
„Европейските лидери ще искат яснота относно бъдещите американски ангажименти към европейската отбрана, както конвенционалната отбрана, така и по отношение на ядреното възпиране. За европейските съюзници е важно тези ангажименти да бъдат предвидими и дългосрочни“, коментира Божилов.
Според него американският президент Доналд Тръмп почти сигурно отново ще постави въпроса за по-големия европейски финансов принос към общата отбрана и е възможно да отправи критики към част от европейските съюзници за недостатъчната подкрепа за американските операции извън НАТО, включително в Близкия изток. „Вероятно ще настоява европейските държави не само да увеличат военните си бюджети, но и да поемат по-голяма политическа и военна отговорност при реализирането на общите цели на Алианса“, допълни той.
„Именно затова срещата в Анкара ще бъде важен тест за единството на Алианса. Различията между съюзниците са реалност и едва ли ще изчезнат, но е от съществено значение те да бъдат обсъждани открито и да доведат до ясни, предвидими договорености и да потвърдят единството на НАТО“, казва експертът.
Северноатлантически ъпдейт: НАТО 3.0
Божилов обясни и концепцията за развиването на Алианса в контекста на текущите геополитически предизвикателства.
„Ако условно определим Алианса от периода на Студената война като НАТО 1.0, НАТО 2.0 като Алиансът след разпадането на Съветския съюз и Варшавския договор, то днес сме в етап на изграждане на НАТО 3.0. в условията на военна агресия на Русия срещу Украйна, която заплашва мира в Европа и в нова динамика на трансатлантическите отношения“, разказва експертът.
По думите му, този нов етап се характеризира с постепенно преразпределяне на отговорностите между съюзниците, като европейските държави ще трябва да поемат по-голям дял от собствената си отбрана чрез по-високи инвестиции, развитие на отбранителната индустрия, изграждане на нови военни способности и по-активно участие в командните структури на НАТО.
Той признава, че как точно ще изглежда НАТО 3.0 все още е трудно да се прогнозира. Според него тепърва трябва да бъдат дадени отговори н редица стратегически въпроси – кой ще поеме рамковата роля в рамките на Алианса, която досега са изпълнявали САЩ, дали това ще бъдат Германия и Франция, или по-голяма роля ще имат и държави извън Европейския съюз, като Великобритания и Турция.
„Не по-малко важен е въпросът как европейските съюзници ще компенсират онези ключови военни способности, които днес се осигуряват основно от Съединените щати. Според някои анализи, само за да заместят американските военни способности, европейските държави трябва да инвестират между 500 млрд. и 1 трилион долара“, аргументира се директорът на Софийския форум за сигурност.
НАТО и войната в Украйна: Европа вече носи основната тежест
По отношение на подкрепата за Украйна Европа вече носи основната тежест както във финансово отношение, така и по отношение на значителна част от военната помощ, коментира темата за войната Божилов. По думтие му това показва, че европейските съюзници са наясно, че сигурността на Украйна е пряко свързана със сигурността на самата Европа.
„В същото време има критично важни способности, при които Съединените щати остават незаменим партньор. Най-яркият пример са системите Patriot, които и към момента нямат реален аналог за противодействие на руските балистични ракети. Освен това редица американски технологии и способности продължават да бъдат от ключово значение за ефективната отбрана на Украйна“, допълва директорът на Софийския форум за сигурност.
Той уточнява обаче, че като проблем остава скоростта на американските доставки за Украйна, финансирани от европейските държави. Божилов казва, че „по-важното е Европа и Съединените щати да продължат да се допълват, което означава ангажименти от двете страни на Атлантика за подкрепа на Украйна и това ще бъде изключително силно дебатиран въпрос“.
Според него войната в Украйна е показала важен урок за Европа, а именно, че „за успешната отбрана вече не са достатъчни само добре подготвени и боеспособни въоръжени сили, но държавите трябва да разполагат и с мощен военно-промишлен комплекс, способен продължително време да произвежда съвременни оръжейни системи и боеприпаси по най-високи технологични стандарти и в необходимите количества“. По думите му това се е оказало предизвикателство не само за Европа, но и за Съединените щати.
Именно затова Европейският съюз през последните години насочва значителни усилия към изграждането на по-силна европейска отбранителна индустриална база и бяха разработени редица проекти, какъвто е проектът SAFE, в който участва и България, обяснява бившият заместник-министър на отбраната.
Ролята на Турция в НАТО: от отбранителната индустрия до веригите за доставки
Именно в контекста на отбранителната индустрия ролята на Турция неизбежно ще бъде сред важните теми на срещата в Анкара, обръща внимание Божилов.
„Турският военно-промишлен комплекс е един от най-развитите в НАТО и от години демонстрира способности в области като безпилотните системи, бронираната техника, корабостроенето, боеприпасите и ракетните технологии. Логично е Турция да настоява за по-активно участие и в европейските отбранителни програми и във веригите за доставки на европейската индустрия, нещо, което не се приема еднозначно от редица европейски държави“, обснява експертът.
По думите му обаче по тези въпроси се преплитат не само технологични, но и политически и икономически интереси, включително правилата за финансиране на европейската отбранителна индустрия и мястото на държави извън Европейския съюз в тези механизми.
„Независимо от тези ограничения, очаквам Турция да продължи да укрепва позициите си като една от водещите държави в НАТО, не само заради втората по численост армия в Алианса, но и благодарение на нарастващия потенциал на своя военно-промишлен комплекс и по-широката геополитическа роля, която Турция иска да играе“, казва Божилов.
Българският отбранителен комплекс и европейските вериги за доставки
Предвид трансформацията на НАТО, регионалните инициативи и регионалното сътрудничество ще играе още по-важна роля като елемент на сдържане, анализира Божилов.
„Нашият интерес е да търсим именно такова засилено сътрудничество с нашите съседни държави. Отделно, на нас като държава ни предстои много сериозен вътрешен дебат за бъдещето на българския отбранителен комплекс, за връзката му с държавата и за включването ва европейските вериги на доставки“, заключава експертът.
