Русия има средствата, чрез които да ескалира конфликта, а оттук – и да рекетира САЩ в бъдещи нови преговори
Непосредствено преди срещата на върха на НАТО, която започва утре в Турция, Русия извърши една от най-сериозните си атаки по Украйна и спрямо Киев конкретно.
Москва обяснява интензификацията на ударите си като отговор на украинските такива по енергийната инфраструктура на Русия, обяснявани от Кремъл като „тероризъм“.
В чисто политически контекст обаче Владимир Путин има нужда от това да смени наратива на войната, който в последните месеци се доминира именно от успеваемостта на украинските удари зад тила по обекти на руска територия. Още повече, че зад тези успехи на Киев, твърдят медийни публикации, стоят предоставените сателитни данни от САЩ на Украйна, което е спомогнало за точността и траекторията на офанзивните удари на Киев.
Въпреки това, последната руска атака е показателна в своята резултатност: ПВО на Украйна е свалило 363 от атакувалите я платформи, неупявайки да се справи с 18 дрона и 29 балистични ракети. Всъщност нито една от изстреляните балистични ракети не е била свалена от украинските защитници (за разлика от крилатите ракети, с които Киев се е справил).
В своята последна атака Русия е изстреляла 23 ракети „Искандер-М“, но в тяхната квазибалистична модификация. И всяка една от тях е поразила своята цел.
„Искандер – М“ има две качества, които е правят по-трудна за сваляне: маневрира в своя полет, което прави траекторията й по-сложна за изчисление, и отделя „радарни капани“ (това са фалшиви сигнали, които скриват истинското място на ракетата). Скоростта на тялото стига до Мах 6 – 7 (около 2100–2500 м/с), т.е. тя е хиперзвукова, а обсегът й на действия е до 500 км по официални данни.
В руските удари предишната нощ са били използвани и 6 ракети от типа „Циркон“, чиято скорост се ускорява преди финалния контакт до скорост от Мах 8 – Мах 9 (около 2700–3100 м/с). Тяхното изстрелване от сравнителна близка дистанция (Курска област), както и комбинирането им с атака с безпилотни летателни апарати, допълнително е усложнило работа на украинското ПВО, така че то не е успяло да прехване нито една от „Циркон“-те.
Американските системи „Пейтриът“ (особено PAC-3), с които Украйна разполага, досега са прехващали и сваляли и „Искандер – М“, и „Циркон“, макар и не винаги успешно. Фактът, че нито една от споменатите балистични ракети от последната руска атака срещу Украйна не е била свалена, се обяснява от Киев с изчерпаните запаси на американски ракети-прехващачи.
Проблемът за Украйна (пък и за САЩ) е, че Вашингтон не може да произвежда толкова ракети-прехващачи на “Пейтриът”, колкото Русия може да произведе офанзивни такива. В момента от заводите на САЩ излизат до 60-ракети от комплекса „Пейтриът“ за един месец, а Русия може да произведе толкова и малко повече „Искандер-M“, 6-7 „Циркон“, до 50 от офанзивните модификации на S-300/S-400 също за един месец (междуконтиненталните балистични ракети настрана).
Европейските ПВО системи като SAMP/T, с които Украйна разполага, или са по-стари модификации, които не могат да се справят с новите балистични ракети на Русия, или са още в тестови период (като усъвършенстваната SAMP/T).
Затова и една от основните цели, които си постави украинският президент Володимир Зеленски спрямо предстоящата среща на НАТО в Турция, бе да осигури план за доставки на нови ракети-прехващачи за комплексите „Пейтриът“ на Украйна.
Това обаче би означавало две неща – ускоряване на американското производство на американски прехващачи (Пентагонът и „Локхийд Мартин“ вече подписаха договор за увеличаване на производството на ракети за „Пейтриът“) и предоставяне на еврпейски запаси от тези американски прехващачи за Украйна. И двете са проблеми: американците изразходваха голяма част от своите запази във войната срещу Иран, а програмата им за ускоряване на производството ще има нужда от време, за да даде резултат; някои европейски държави вече предоставиха част от своите ракети на Украйна, а други – не желаят да го направят.
На този фон, усещайки този вакуум, който се получава в отбранителния щит над Украйна, с интензификацията на ударите си срещу нея Владимир Путин се опитва да увеличи натиска над Киев, използвайки го евентуално като аргумент за удовлетворяването на руските условия за преустановяването на войната. Путин праща и едно базово послание до НАТО: че Русия има средствата, чрез които да ескалира конфликта, а оттук – и да рекетира САЩ в бъдещи нови преговори.
