Мнение

Кабинетът „Гюров“: гражданска легитимност вместо президентски марионетки

20 февруари 2026, 13:20
Евгени Кръстев

БТА

Този служебен кабинет се различава съществено от служебните управления на Румен Радев, особено от тези от тях, които бяха назначени преди промените в Конституцията. Бившият президент имаше общо седем служебни правителства – пет преди конституционните промени и две след тях

В сряда беше обявен съставът на служебното правителство на Андрей Гюров. Още щом премиерът назова публично имената на министрите, президентът Илияна Йотова заяви, че ще издаде указ за встъпване в длъжност на служебния кабинет.

Очевидно е, че в този случай можем да говорим за съгласие между част от парламентарните групи, президента Йотова и служебния премиер Андрей Гюров. Процедурата по формиране и назначаване на временното правителство премина гладко и новите министри могат да поемат функциите си без напрежение и в благоприятна среда.

Всичко това ясно показва, че конституционните промени, свързани с назначаването на служебен кабинет, работят. Те бяха критикувани от политици и експерти. Дори президентът Йотова се отнесе критично към тях. Видно е обаче, че когато има диалог между политическите субекти и публичните институции, изпълнението на процедурите се получава и те дават желаните резултати.

България е парламентарна република и тя трябва за запазва този си характер както в периоди на стабилност, така и по време на кризи. Именно това беше идеята на конституционните промени и вече можем да смятаме, че те са приведени във функционално състояние. В случая беше спазена не само буквата, но и духа на Конституцията.

Този служебен кабинет се различава съществено от служебните управления на Румен Радев, особено от тези от тях, които бяха назначени преди промените в Конституцията. Бившият президент имаше общо седем служебни правителства – пет преди конституционните промени и две след тях.

Сега особено активно се говори за това чия е отговорността за служебното правителство. И самият факт, че започна такъв публичен разговор вече е положително явление. Въобще темата за отговорността е ключова тук. На пръв поглед изглежда, че преди конституционните промени тя е била ясна, била е на президента. Докато сега е поделена между по-голяма група субекти и президентът, макар и ключов, е само един от тях.

В действителност обаче, от гледна точка на отговорността, първият вариант е много по-проблемен. Според българската Конституция държавният глава е освободен и от парламентарна, и от съдебна отговорност. Получава се така, че президентът носи отговорност, но само пред себе си. Или казано с други думи, при предишния модел държавният глава е носил отговорност за служебните управления, но я е носил единствено пред себе си.

Понастоящем служебният премиер е значително по-овластен и съответно по-отговорен за своето правителство. Освен това, макар и служебното правителство да не е избрано от Народното събрание, то има своята парламентарна основа. Именно това обстоятелство следва да се разглежда като укрепване на парламентарния характер на държавата и запазване на нейните парламентарни основания, независимо от политическата ситуация и политическата конюнктура.

Всичките 10 публични личности, между които президентът може да избира служебния премиер, са избрани от Народното събрание. Т.е. техният публичен статут е възложен от законодателния орган, а не от президента. Точно това дава основание да се говори за съществуването на парламентарна основа на служебното правителство.

Що се отнася до конкретния състав на настоящото временно правителство, определено може да се каже, че то търси гражданска легитимност. Именно за това говори присъствието на представители на гражданския сектор на ключови позиции в кабинета на Андрей Гюров. Специално внимание следва да се обърне на позицията вицепремиер за провеждане на честни избори.

Такава позиция досега не е имало в структурата на нито едно служебно управление. Нейното създаване е силен знак от страна на служебния премиер. По този начин правителството, включително и институционално, се ангажира и поема отговорността за провеждането на честни и обективни избори.

Премиерът Гюров заяви това е своето слово пред Народното събрание по време на неговото заклеване и това на министрите му. При тези обстоятелства, след като само се е ангажирало с честността на изборите и на дела, и на думи, правителството няма да може да прехвърля цялата отговорност на ЦИК. Както е добре известно такива опити бяха правени назад във времето.

Ако след 19 април Конституционният съд отново разпореди проверки и установи разминавания в резултатите, то премиерът, вицепремиерът за честни избори и вътрешният министър няма да могат да кажат, че нямат нищо общо с това, че отговорността не е тяхна и че за всичко трябва да отговаря само и единствено ЦИК.

Най-вероятно кабинетът на Гюров ще се опита да започне и определени процеси, които надхвърлят неговия хоризонт и биха могли да бъдат поети от евентуално редовно правителство, при наличието на политическа воля. Точно в тази посока говори присъствието на Андрей Янкулов, при това не само като министър на правосъдието, но и като вицепремиер.

Министър-председателят заяви готовност за осигуряване на повече законност и последователност в работата на прокуратурата. Ясно е, че основната част от дейността на Янкулов ще е именно в това направление. Два или три месеца обаче няма как да бъдат достатъчни за цялостно осъществяване на такива намерения. Ето защо на този етап по-скоро говорим за стартирането на процес, отколкото за постигането на трайни и необратими резултати.

Служебният кабинет ще опитва да движи държавата в посока, в която си я представят мнозинството от гражданите. За да е възможно това обаче е необходимо правителството да не се влияе от позицията на една или друга политическа формация, а да е последователно по отношение на публичния интерес.

Предстои да видим каква воля и каква устойчивост ще покажат Гюров и неговите министри. Относно прокуратурата, забележките и критиките, които съществуват от страна на обществото и гражданите са сериозни. Точно поради тях е нормално тази институция и проблемите около нея да са във фокуса на служебното управление.

Антикорупционният фонд е неправителствена организация, чиито приоритети са свързани с противодействие на злоупотребите в публичните институции и спазване на правовия ред. Работата в гражданския сектор обаче е съвършено различна в сравнение с тази в правителството. Това е предизвикателството, което кабинетът „Гюров” сам постави пред себе си.

Именно сполучливото прехвърляне на гражданската енергия на правителствено равнище би осигурило легитимността на този кабинет. Това ще определи и неговия успех или неговия провал през следващите месеци.

Правителството на Андрей Гюров ще има и поне един конкретен казус, с голям обществен интерес, с който ще трябва да се занимава и справя. Това е казусът „Петрохан”. А и политически формации като ИТН и „Възраждане”, които изпитват истинска омраза към гражданския сектор и неправителствените организации, ще продължават да се упражняват и да разширяват агресията си въз основа на този случай.

Би било голяма грешка ако кабинетът „Гюров” допусне влизането в обяснителен режим по казуса „Петрохан”. Няма никакво съмнение, че ще бъдат правени опити правителството да бъде поставено точно в такова положение. Стигне ли се дотам, това по всяка вероятност ще означава провал за кабинета и невъзможност за практическо осъществяване на нито едно от неговите намерения.

По тази тема най-полезният възможен ход на правителството е да направи всичко необходимо за провеждането на разследване с международно участие. Това не само би гарантирало безпристрастност, но също така би осигурило повече капацитет за следствените действия и значително би увеличило вероятността за откриване на мотива за случилото се.

Открие ли се мотивът, случаят като цяло ще се разнищи. Без такава яснота казусът ще си остане на тъмно. Необоснованите хипотези и предположения по него ще продължат, а наред с това и популистките и пропагандни внушения, за каквито той вече се използва.

И така! Гюров и министрите му изглеждат готови да поемат отговорности и да осъществяват промени. Възстановяването на доверието в изборния процес е сериозно предизвикателство. Ако служебното правителство постигне това, то ще осигури и повишаване на избирателната активност, което пък от своя страна ще означава подобряване на функционирането на публичните институции и по-отговорно управление на държавата като цяло.