АП/БТА

Идеологически Льокорню не се позиционира в нито един ясен сегмент от политическия спектър, което го прави удобна компромисна фигура

В петък Елисейският дворец изненадващо обяви, че френският президент Еманюел Макрон е решил да назначи повторно своя близък сътрудник и лоялен макронист Себастиан Льокорню за министър-председател. До този развой се стигна само броени дни след като Льокорню обяви, че подава оставка при първото си назначение, отбелязват световните агенции.

Кой е Себастиан Льокорню

Когато на 4 октомври обяви състава на първото си правителство, Льокорню се превърна в най-кратко задържалия се на поста министър-председател на Франция, след като подаде оставка само броени часове по-късно на следващия ден, по-малко от месец след назначаването си.

Допреди да бъде назначен за премиер той беше министър на отбраната, като на този пост фактически стана най-дълго задържалият се министър в ерата „Макрон“, заемайки длъжността от 2022 г., отбелязва Си Ен Ен.

Макрон избра Льокорню за министър-председател, след като неговият злополучен предшественик във „Матиньон“ Франсоа Байру поиска предварително обречен вот на доверие от Националното събрание, което бе определено от някои като бягство от отговорност.

За мнозина Льокорню, който е седмият премиер на Франция при управлението на Макрон, е закономерен избор за поста.

„Той преди всичко бе министър, на когото Макрон имаше голямо доверие“, каза пред Си Ен Ен Марк Лазар, преподавател по история и политология в парижкия университет „Сианс По“ и римския ЛУИСС.

За разлика от предишните двама премиери Льокорню е близък довереник на президента и човек, около когото Макрон може да гради управленския си проект, смята експертът. Освен това, избирайки министъра на отбраната за министър-председател, силно непопулярният Макрон вероятно иска да даде сигнал, че поставя акцент върху армията и превъоръжаването, добави Лазар.

Льокорню си спечели репутацията на човек, на когото може да се разчита. През 2022 г. той предизвика фурор във Франция, когато бе назначен за министър и дори бе обявен от някои за вундеркинд. Той оглави отбранителното ведомство едва на 35 години, което го направи най-младия военен министър в историята на Франция.

Започнал политическата си кариера в партията на традиционната десница – „Републиканците“, Льокорню преминава през различни стъпала в правителството през двата изпълнени с предизвикателства мандата на Макрон, след като се присъединява към центристката партия на президента.

Министър в сложни времена

Министерстването на Льокорню в отбранителното ведомство съвпадна с руското нахлуване в Украйна и избухването на най-големия въоръжен конфликт на европейския континент след Втората световна война. Париж изигра ключова роля в подкрепата за Киев, осигурявайки въоръжение, разузнавателни данни и обучение за украинските сили.

При него бюджетът за отбрана се удвои, на въоръжение беше приета нова серия френски бронетранспортьори, а страната успя да сключи изгодни оръжейни сделки със съюзници, включително в конкуренция с американската военна промишленост.

Социален голизъм

Идеологически Льокорню не се позиционира в нито един ясен сегмент от политическия спектър, което го прави удобна компромисна фигура.

Според Лазар той принадлежи към десницата от типа „социални голисти“ – консервативни политици, които не се страхуват да повишават данъци, в противовес на либералната пропазарна политика на Макрон.

Защо всички френски политици са голисти

Понятието „голист“ произлиза от името на френския президент Шарл де Гол (1890–1970).

Приживе генерал Де Гол е поляризираща личност – обичан от едни, мразен от други. Но днес почти всички френски политици, независимо от идеологията си, се определят като голисти. Те виждат в Де Гол символ на силна държава, независимост и национално достойнство.

Марин льо Пен например възхвалява генерала като защитник на Франция, макар баща ѝ Жан-Мари Льо Пен никога да не му е простил за загубата на Алжир. Лидерът на крайнолявата партия „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон също се определя като голист, твърдейки, че Де Гол е бил „непокорен“ през 1940 г. – етикет, който той сега носи с гордост.

При основаването си през 1958 г. голизмът е движение, проповядващо историческото величие на Франция, силна държавност, народна воля, национален суверенитет и гражданско самосъзнание.

Историкът Пиер Нора обяснява, че днес идеализирането на Де Гол запълва празнотата, оставена от разпада на старите идеологии: „Франция вече не вярва в социализма, либерализма, християнството или комунизма – остана само голизмът като обединителен фактор.“

Според британския биограф Джулиан Джаксън генералът символизира времето, когато Франция е имала културна и политическа тежест – благодарение на личности като Сартр, Годар и Брижит Бардо.

Днес Де Гол е най-популярният държавник във Франция, изпреварвайки дори Наполеон и Луи XIV, според проучване от 2016 г.

Каква е задачата на Льокорню днес

Проф. Лазар смята, че новият премиер трябва да обедини разпокъсания парламент, разделен на три блока – ляв, доминиран от крайната левица; центристки, воден от макронистите; и десен, в който крайната десница набира сила.

Политическата криза във Франция

Предшественикът на Льокорню, Франсоа Байру, падна след опит да ореже 44 милиарда евро от публичните разходи – стъпка, която предизвика напрежение в момент, когато Франция е под натиска на пазарите и ЕС заради държавен дълг над 115% от БВП и бюджетен дефицит от 5,8%.

Льокорню сега е изправен пред трудната задача да спести пари, без да отблъсне нито левите, нито десните. И двете страни имат общ интерес с Макрон – да избегнат предсрочни избори, които биха били в полза на крайната десница.

Според изданието Ханделсблат повторното назначение на Льокорню може да се окаже единствената възможна формула за стабилност, макар и временно. В замяна Макрон вероятно ще трябва да отложи непопулярната пенсионна реформа – символичен компромис в името на политическото оцеляване.

Източник: БТА

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев