АП/БТА

Реформата, която се превърна в символ на втория мандат на президента Еманюел Макрон, е в центъра на ожесточени политически спорове във Франция през последните седмици.

Френският министър-председател Себастиан Льокорню обяви вчера пред Националното събрание, че ще предложи отлагане на пенсионната реформа „до президентските избори“ през 2027 г., в опит да изведе страната от продължаващата политическа безизходица, съобщи Франс прес.

Временното замразяване на прилагането на непопулярния закон, приет без одобрението на парламента през 2023 г. и предвиждащ повишаване на минималната пенсионна възраст на 64 години, ще струва на държавата „400 милиона евро през 2026 г. и 1,8 милиарда през 2027 г.“, уточни Льокорню. По думите му тези разходи ще трябва да бъдат компенсирани чрез икономии.

Реформата, която се превърна в символ на втория мандат на президента Еманюел Макрон, е в центъра на ожесточени политически спорове във Франция през последните седмици.

В четвъртък срещу Льокорню предстоят два вота на недоверие – единият, внесен от крайнолявото движение „Непокорна Франция“, и другият – от крайнодясната партия „Национален сбор“. Макар нито една от двете формации да няма достатъчно депутати, за да свали правителството самостоятелно, вотът може да успее, ако социалистите и други представители на левицата се присъединят към тях, отбелязва Асошиейтед прес.

Социалистическата партия, която не участва в управляващата коалиция, настояваше реформата да бъде отменена изцяло. Лидерът на социалистите в парламента Борис Вало заяви, че депутатите му са готови да „поемат риск“, но няма да подкрепят внесените вотове на недоверие. Той определи решението за временно спиране на реформата като „първа стъпка към нейната окончателна отмяна“.

Франция преживява безпрецедентен период на политическа нестабилност след разпускането на Националното събрание през юни 2024 г., което доведе до парламент без ясно мнозинство, разделен между левицата, център-дясното и крайната десница.

„Няма да има никакво повишаване на възрастта за пенсиониране от този момент до януари 2028 г.“, увери Льокорню в речта си.

Той представи и проектобюджета за 2026 г., който трябва да бъде приет до 31 декември. Документът беше одобрен на първото заседание на Министерския съвет на новото, второ правителство на Льокорню. Според премиера бюджетният дефицит на страната е „сведен до 4,7% от БВП“ и трябва „при всички положения да остане под 5%“ след обсъжданията в парламента.

„Не можем да поставим страната си в трайна зависимост от чужди кредитори и аз няма да бъда министър-председател, под чието управление публичните финанси излизат от контрол“, заяви той, припомняйки, че Франция – втората по големина икономика в еврозоната – е натрупала огромен дълг.

През 2024 г. бюджетният дефицит достигна 5,8% от БВП, далеч над допустимия праг от 3%, определен от ЕС. В края на първото тримесечие на 2025 г. публичният дълг на страната възлиза на 3,346 трилиона евро, или 114% от БВП, което предизвиква тревога сред икономическите анализатори.

Признавайки „определени аномалии“ във фискалната система за най-богатите, Льокорню обяви, че възнамерява да предложи „извънредна вноска“ за заможните французи в следващия бюджет.

Премиерът предупреди, че ако парламентът не успее да приеме бюджета за 2026 г., „единствените, които ще се радват на такава криза, не са приятели на Франция“.

Речта му беше посрещната със смесени реакции – част от депутатите аплодираха, докато други освиркваха. Социалистите бурно приветстваха решението за отлагане на пенсионната реформа.

Този ход застрашава едно от основните икономически наследства на президента Макрон и идва в момент, когато публичните финанси на Франция са в критично състояние, оставяйки държавния глава почти без вътрешнополитически постижения след осем години на власт. Според Ройтерс, отстъплението по този ключов закон е и признание, че това е единственият начин да бъде спасено правителството на Льокорню – шестият премиер на Макрон за по-малко от две години.

Франция преживява най-дълбоката си политическа криза от десетилетия, докато поредица от правителства на малцинството се опитват да прокарат бюджети за ограничаване на дефицита през разделен парламент, в който трите основни идеологически лагера – левица, център-дясно и крайна десница – си оспорват властта.

Решението на Льокорню да замрази пенсионната реформа крие риск от негативна реакция на международните инвеститори, които вече са обезпокоени от неспособността на Франция да овладее дълга си – най-високия в еврозоната. Освен това то може да влоши отношенията му с консервативните „Републиканци“, които се противопоставят на данъчни увеличения и настояват за по-строги икономии.

Въпреки това Льокорню изглежда си осигури кратък политически отдих, след като лидерът на „Републиканците“ Лоран Вокие прие помирителен тон и заяви, че е по-добре да се търси споразумение по бюджета, отколкото страната да бъде изправена пред нови избори. „Необходимо е Франция да има бюджет“, каза той, като предупреди, че всяко забавяне само би задълбочило дефицита.

Планът на Льокорню предвижда съкращения на разходите в размер на 30 милиарда евро (35 милиарда долара) и цел за дефицит от 4,7%. Независимият фискален надзорен орган на Франция определи тези мерки като твърде оптимистични, предупреждавайки, че част от икономиите може да не бъдат реализирани, особено ако правителството падне.

Няколко часа преди речта на премиера Еманюел Макрон предупреди на заседание на Министерския съвет, че ще разпусне парламента, ако кабинетът отново бъде свален чрез вот на недоверие. Той призова за институционална стабилност и политически компромиси, съобщи говорител на правителството.

Според Асошиейтед прес, повторното назначаване на Льокорню се разглежда като последен шанс за Макрон да вдъхне нов живот на втория си мандат. Предишният му опит да състави кабинет се провали драматично – премиерът подаде оставка само ден след представянето на списъка с министрите си.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев