От „Мека китка“ до „Ще ти счупя зъбите“: Хронология на насилието и просташкия език в българския парламент

17 декември 2025, 18:16
Мартин Стоянов
София

БТА

Как заканите за „чупене на зъби“ и сексуалните намеци изместиха политическите аргументи

Българският парламентаризъм удари поредното си дъно. Пленарната зала на 51-ото Народно събрание, която по конституция трябва да бъде дом на законодателния диалог, отново се превърна в арена на физическа саморазправа, гарнирана с език, подобаващ повече на кръчмарска свада, отколкото на политически дебат.

Последният скандал между депутати на партия МЕЧ и „ДПС-Ново начало“ не е изолиран инцидент, а кулминация на една опасна тенденция – нормализирането на агресията в сградата на Съединението.

„Мухльо“ срещу „Мършо“: Последният рунд

Напрежението ескалира мигновено. Главни действащи лица в последния грозен спектакъл са лидерът на МЕЧ Радостин Василев и депутатът от групата на Делян Пеевски – Гюнай Далоолу.

Според очевидци и видеокадри от залата, искрата пламва след размяна на остри реплики. Ситуацията излиза извън контрол, когато Далоолу посяга физически към седящия на мястото си Василев. Реакцията е светкавична – бившият спортен министър отвръща с ритник в корема на опонента си.

Секунди по-късно Радостин Василев скача на крака и замахва с юмрук към лицето на колегата си от „ДПС-Ново начало“. Ударът не намира целта, но думите, които ехтят в залата, са достатъчно тежки.

„Мухльо, ще ти счупя зъбите!“, крещи лидерът на МЕЧ, докато квесторите се опитват да удържат двете групи.
„Ела, бе, мършо“, е лаконичният, но провокативен отговор на Далоолу.

Налага се намесата на квестори и други народни представители, за да бъде предотвратен масов бой, който да опетни още повече институцията.

Еволюция на агресията: От „златния пръст“ до „златния ритник“

Случката с Василев и Далоолу е само поредният епизод от дълъг сериал на парламентарно хулиганство. Ако в началото на века подобни сцени бяха патент на една конкретна политическа сила, то днес „бойните умения“ изглеждат като задължително условие в CV-то на народния представител.

Юни 2023: Счупените очила на Божанков
Само преди година, в 49-ото НС, страстите отново кипяха. Тогава Явор Божанков (ПП-ДБ) разгневи депутатите от „Възраждане“ с изказване за тяхната ориентация. Резултатът бе масово меле пред трибуната, блъскане, плюене и счупени очила на депутата, който бе изведен с одраскана ръка.

Юни 2022: Вратовръзката на раздора
В 47-ото НС „Възраждане“ отново бяха в центъра на бурята. Тогава Искрен Митев (ПП) си позволи да докосне вратовръзката на Костадин Костадинов, което отприщи верижна реакция от блъскане и дърпане, в която се включиха десетки депутати.

Наследството на „Атака“
Не бива да се забравя и „бащата“ на парламентарния скандал – Волен Сидеров. През годините лидерът на „Атака“ създаде модела на агресивно поведение, който днес се копира и надгражда. Макар неговите най-тежки сблъсъци да бяха извън залата (летище Варна, НАТФИЗ), той въведе маниера на физическото сплашване като легитимен политически инструмент.

Речникът на 49-ото и 50-ото НС: „Пудели“, „Скутове“ и „Мазни кафета“

Ако физическата агресия е патент на по-радикалните формации, то вербалната такава бе прегърната от всички – включително от лидерите на системните партии. Ето и краткия „Тълковен речник на срама“, съставен от репликите на депутатите:

1. Зоопаркът в пленарна зала
Политиците все по-често дехуманизират опонентите си, сравнявайки ги с животни.

„Пудели“ – любима обида на Тошко Йорданов (ИТН) и по-късно на Делян Пеевски към представителите на ПП-ДБ, визирайки подчинена роля.
„Шимпанзе“ – епитет, използван в кулоарни разправии.
„Скутове“ – Делян Пеевски въведе термина „седяхте ми в скута“, за да унижи бившите си партньори от „сглобката“, описвайки ги като послушни домашни любимци.
„Плужеци“ – честа квалификация от страна на Радостин Василев към бившите му съпартийци от ИТН и ПП.

2. Геополитическите етикети
Разделението Изток-Запад роди едни от най-устойчивите прякори:

„Копейкин“ – нарицателното, с което опонентите (особено ПП-ДБ) наричат Костадин Костадинов, намеквайки за руско финансиране. В отговор той ги нарича:
„Американски подлоги“ и „Еничари“.
„Доносниче“ – обръщение на „Възраждане“ към Явор Божанков.

3. Сексуални и хомофобски намеци
Това е може би най-ниската точка в парламентарната реторика.

„Мека китка“ – фраза, използвана многократно от депутати на „Възраждане“ срещу опоненти от либералния спектър.
„Парапет“ – намек за личния живот на Кирил Петков и Лена Бориславова, превърнал се в основна опорка на ГЕРБ и ИТН.
„Булка“ – обръщение към мъже-политици, с цел да се внуши слабост или зависимост (често ползвано от Бойко Борисов в миналото с „Мата Хари“ и подобни алегории, а сега – от Пеевски и Йорданов).

4. Криминалният жаргон

„Шарлатани“ – думата, с която президентът Румен Радев „кръсти“ лидерите на ПП, а опозицията я превърна в лозунг.
„Мафиоти“ и „Мутри“ – класиката, която не излиза от употреба от 90-те години насам.
„Келеши“ – (от речника на Бойко Борисов) пренебрежително отношение към по-младите опоненти.

Еволюция на обидата

В миналото, по времето на 90-те или ранните 2000, обидите бяха по-завоалирани. Жорж Ганчев казваше „Не ме гледай така умно, българино“, а Иван Костов говореше за „Бръмбарите в главата“.

Днес метафорите са мъртви. На тяхно място дойдоха директните закани.

Когато Костадин Костадинов нарече опонентите си „Идиот“ и „Тъпак“ от трибуната (по адрес на Искрен Митев), бариерата падна.
Когато Делян Пеевски започна да крещи „Мики Маус“ и да говори за „мазно турско кафе“ в скута му, политическият диалог се превърна в реалити шоу.
А когато Радостин Василев добави „Ще ти счупя зъбите“, той просто официализира това, което витаеше във въздуха – че в 51-ото Народно събрание аргументът на силата е единствената сила на аргумента.

Диагнозата

Това, което наблюдаваме днес, е качествено ново ниво на политически разпад. Физическите сблъсъци вече не са изключение, предизвикано от краен национализъм, а ежедневие между системни и антисистемни партии.

Когато лидер на партия рита в корема опонент, а друг обещава да чупи зъби от трибуната, посланието към избирателите е ясно: аргументите са свършили. Останала е само улицата, пренесена на жълтите павета.

Въпросът вече не е дали ще има следващ бой, а кога и дали той няма да завърши с нещо по-сериозно от счупени очила и натъртени ребра.