The Independent: Украински ветерани предупреждават — НАТО не е готово за война с Русия
Украински фронтови медици и командири разкриват пред The Independent как съвременната война променя правилата – и защо НАТО не е готово за подобен конфликт
Севернокорейски войски са разположени в Украйна с цел да подпомагат руската армия в разчистването на мини от бойните полета. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Москва е „благодарна на нашите приятели“ от Северна Корея за тяхната „безкористна и героична помощ“, припомня The Telegraph.
Миналата година, в рамките на подписан между двете страни пакт за взаимна отбрана, Пхенян е изпратил около 14 000 севернокорейски военнослужещи в Курска област, където те са се сражавали рамо до рамо с руските сили. По данни от южнокорейски, украински и западни източници повече от 6000 от тези войници са загинали.
Настоящото участие на севернокорейски части в операциите по разминиране подчертава стремежа на Москва и Пхенян да разширяват военното си сътрудничество. Това съответства и на изявлението на Ким Чен Ун от миналия месец, че двустранните връзки „ще продължат без прекъсване“.
Руски командир с позивна „Велес“ описва севернокорейските войници като дисциплинирани и старателни: „Страхотни момчета са — учат бързо, слушат внимателно и си водят бележки.“
Руското министерство на отбраната публикува видеозаписи, показващи как войниците от КНДР се обучават да разпознават различни видове мини и да използват оборудване за разминиране, участват в тренировъчни мисии и изпълняват патриотични песни.
Регионът, в който севернокорейците в момента работят, се намира в Курска област — точно на границата с Украйна и близо до Харков. Това е същият район, в който те бяха разположени и през предходните месеци.
Курск е бил сцена на някои от най-интензивните боеве между Русия и Украйна, включително първото изстрелване от украинска страна на британските ракети Storm Shadow срещу руска територия, след като Лондон дълго време ограничаваше употребата им само в Украйна от страх от ескалация.
През август 2024 г. украинските сили започнаха мащабно настъпление към Курск, постигайки една от най-значимите си победи от началото на руската инвазия. Русия реагира, като изпрати подкрепления, а около 200 000 цивилни бяха евакуирани.
Макар украинската армия да задържа големи територии в продължение на месеци, руският напредък бе възстановен след пристигането на севернокорейски части през октомври 2024 г.
Руските медии твърдят, че украинските сили са оставили след себе си „невиждано досега количество“ противотанкови и противопехотни мини, което прави някои райони твърде опасни за завръщането на цивилните.
Украинското военно разузнаване съобщава, че Северна Корея е започнала производство на малки FPV дронове и по-големи ударни дронове със среден обсег, базирани на опита, натрупан на фронта.
Заместник-началникът на украинското военно разузнаване, генерал-майор Вадим Скибицки, коментира пред Reuters: „Те изучават опита си в тази война, за да го пренесат в собственото си производство.“
Освен войници, Северна Корея е изпратила и милиони артилерийски снаряди. Част от тях обаче са били толкова остарели, че е било необходимо да бъдат ремонтирани в руски заводи, преди да бъдат използвани.
Скибицки изчислява, че от 2023 г. насам Пхенян е доставил на Русия около 6,5 милиона артилерийски снаряда — помощ, която значително е укрепила връзките между двете страни. Въпреки това броят на пратките вече започва да намалява, тъй като запасите на Северна Корея се изчерпват.
Пхенян призна участието си в конфликта, но отказва да разкрие подробности за ролята на войските си и да потвърди броя на загиналите.
Украински фронтови медици и командири разкриват пред The Independent как съвременната война променя правилата – и защо НАТО не е готово за подобен конфликт
От 2023 г. КНДР е доставила на Москва общо 6,5 млн. артилерийски снаряда, посочва заместник-началникът на украинското военно разузнаване
Анализ на The Times очертава значението на битката за Покровск и политическите залози зад нея
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.

Коментари (0)