Покровск практически е преминал под руски контрол, след като градът се оказа обкръжен от три направления и руските сили все по-настъпателно навлизат към централните му части. В коментар за The Times Марк Галеоти отбелязва, че е изкушаващо подобна мащабна кампания — битката продължи година и половина — да се определи като стратегически поврат в конфликта. Според него обаче загубата на града не бива да се разглежда като драматична промяна на общата картина.

Галеоти подчертава, че сраженията за Покровск имат редица значения, свързани с динамиката на военната ситуация и политическия контекст на този етап от войната.

Той припомня, че само преди няколко дни главнокомандващият украинската армия Александър Сирски заяви, че няма основания да се говори за руски контрол над Покровск или за оперативно обкръжение на украинските сили. Оттогава обаче са се появили нови признаци за засилена руска активност.

„В града все още се водят боеве — отделни украински подразделения или удържат последни позиции, или се опитват да се изтеглят към по-безопасни райони“, пише анализаторът.

Според него решителният момент вероятно вече е отминал. Макар украинските части да са отбелязали някои успехи северно от Покровск, перспективите за контраофанзива точно в този район са ограничени.

Галеоти предвижда, че след падането на отбраната на Покровск и Мирноград боевете в североизточните райони на Украйна ще продължат. Той посочва, че останалите укрепени градове в украинската част на Донецка област се очаква да окажат по-дълга съпротива от тази на Покровск.

Следващата значима битка обаче, по думите му, ще се води не на фронта, а във Вашингтон.

Една от причините Кремъл да вложи толкова големи сили в Покровск е не само военната логика, а и политическото противопоставяне между Владимир Путин и американския президент Доналд Тръмп.

Според Галеоти Путин е опитал да демонстрира твърдост — първо чрез представянето на нови ядрени системи, а след това и чрез последната военна победа. „Победителят е Москва, а не Киев — това е послание към американския президент, който има склонност да подкрепя силните“, коментира той.

Анализаторът предполага, че макар трудно да се очаква Зеленски да приеме мирно споразумение, каквото Тръмп подкрепя, Путин разчита, че ако постигне подкрепата на САЩ, Украйна може да бъде принудена да отстъпи ключови градове, без Русия да се налага да воюва за тях.

Последната руска офанзива срещу Покровск е била улеснена от плътна мъгла, която е затруднила действията на украинските разузнавателни и ударни дронове. Исторически зимата забавя темпото на бойните действия, но този път, според наблюдателя, може да се превърне в период на засилена активност, благоприятстващ Русия.

Украйна изпитва все по-сериозни кадрови проблеми, докато Русия продължава да попълва редиците си с около 30 000 новобранци месечно.

„Решителността, която доскоро беше силата на Киев, започва да се превръща в негово бреме. Нежеланието да се отстъпва доведе не само до загуба на възможност за организирано изтегляне, но и до изпращане на подкрепления от други участъци на фронта“, отбелязва Галеоти.

В резултат на това руските сили отбелязват напредък на юг. Най-ясно това личи в настъплението на 90-та танкова дивизия към Гуляйполе — важен логистичен център, разположен между Донецка, Днепропетровска и Запорожка област. В момента руските подразделения са на около 8 километра от града.

Както при Покровск, и тук съдбата на Гуляйполе зависи от това дали Киев ще изпрати допълнителни сили, което би помогнало за запазване на позициите, но би отслабило други направления.

„Горчивата реалност е, че Украйна няма достатъчно войници, за да защити всички уязвими участъци по фронта. Покровск е важен — както и всеки друг град — а Русия, която не се тревожи за мащаба на собствените си загуби, вероятно е удовлетворена“, заключава Галеоти.

В обобщение той подчертава, че докато зимата може да се окаже благоприятна за руските действия, Украйна изпитва критичен недостиг на жива сила, а борбата за вниманието и подкрепата на Тръмп остава неразрешена.