Мнение

Партията на Радев – повече въпроси, отколкото отговори

7 ноември 2025, 20:00
Евгени Кръстев

БТА

От дистанциране до съмнение – президентът Радев продължава да поддържа мистерията около своя възможен политически проект

Точно в деня на будителите и в деня на мъжка задушница (тази година датата беше една и съща – 1-ви ноември) президентът Румен Радев заяви, че движението „3-ти март“ и движението за президентска република нямат нищо общо с неговата евентуална партия. За негов партиен субект можел да се смята само този, който той лично обяви. Не стана ясно дали Радев ще направи тази крачка. Това, за което той ни уведоми обаче е, че хората навсякъде очаквали да го видят в ролята на партиен лидер.

Това е качествено нов момент в поведението на Румен Радев. Досега той влизаше в конфликт с личности и субекти, които със сигурност не биха били негови партньори. Това са формации и политици, с които настоящият президент се намира на много различни ценностни, политически и геополитически позиции.

Сега Радев заклейми и свои потенциални партньори. Каза, че без да са оторизирани се опитват да събират пари от негово име за създаване на партия. В общи линии ги нарече измамници, а тези тежки и крайни думи показват, че президентът не желае да има път назад към тези движения и че всъщност те нямат и не са имали никакво значение за него.

С този си подход президентът окончателно затвърди негативното си отношение в политиката. По всичко изглежда, че Румен Радев възприема политическата сфера като поле за споделяне на негативни чувства и мисли, за създаване и разпространяване на негативни новини и за изразяване на негативно отношение към публичните институции, политическите партии и други субекти с потенциално отношение към политиката, каквито са движенията „3-ти март“ и за президентска република.

В едно с отношението към двете движения Радев твърди, че е желан навсякъде от хората. Или казано с други думи – той продължава да поддържа впечатлението, че има намерение да създава свой партиен проект. Това обаче го прави още от времето на първия си мандат. Намерението изглежда ясно, но не и технологията. Там дори процесът е обратен – все по-неясно става как и с какъв състав президентът ще гради евентуалната си организация.

Би било логично, ако президентът сериозно възнамерява да прескочи в партийното поприще след като излезе от „Дондуков“ 2, то малко по малко да започне да повдига завесата относно реализацията на своите намерения. Не просто за намеренията, а за тяхната реализация. А той прави точно обратното, разширявайки негативния си подход не само към опонентите си, но и към вероятни партньорски групи и общности от хора.

Това, разбира се, не означава с абсолютна сигурност, че Румен Радев не възнамерява да става партиен лидер, а само поддържа някаква илюзия в тази посока. Подобно поведение би могло да има някакъв смисъл по време на първия мандат или в началото на втория, но не и в неговия край. Когато приключваш като президент, трябва да действаш, ако имаш намерение да правиш нещо след това – просто защото вече не ти остава времето, което си имал преди 7 или преди 4 години.

Изказванията на Радев от 1-ви ноември все пак ни насочват към някои възможни хипотези относно евентуалните действия на президента след края на неговия последен мандат на „Дондуков“ 2. Възможно е той да тръгне към партиен проект само с най-верните си хора – т.е. със своите секретари и съветници от президентството.

Всяка партия се нуждае от финансиране, особено ако е нововъзникваща. Вероятно Радев държи лично да наблюдава и контролира всички въпроси около финансите на евентуалния си проект. Тези въпроси са деликатни – през тях могат да преминават всякакви интереси, които търсят представителство в политиката и публичното управление. Тези обстоятелства са важни, включително и поради това, че Радев заяви, че има хора, които събират пари от негово име, без да са оторизирани.

Ако настоящият президент заложи единствено на най-верните си хора, то това би означавало, че той не желае изведнъж да се сдобие с голяма партия и бързо да върви с нея към спечелване на парламентарни избори и излъчване на правителство. По-скоро, в тази хипотеза, Радев ще движи нещата плавно – малко по малко ще разширява кръга на доверените хора, а с това и партията.

По принцип това е начинът за изграждането на стабилен и траен партиен субект. За да може обаче той да бъде приложен на практика, е необходима стабилна политическа среда. Такава в България няма, а като президент Радев не направи нищо за нейната поява. Дори напротив – действията му бяха ориентирани в обратната посока. И сега, когато Радев е на изхода на президентството, той не е променил това си поведение и тези си действия.

Публичната демонстрация на краен негативизъм към потенциални партньори определено не е стабилизиращо действие. Получава се нещо като президентското настояване за референдум за еврото. Радев дълго време даваше вид, че не намира този тип решение за подходящо, дори го беше заявил с ясни думи. Изведнъж обаче се изправи, точно на 9-ти май – Деня на Европа – и заяви, че референдумът бил необходим.

Горе-долу същото направи и на 1-ви ноември, отричайки се от движенията „3-ти март“ и за президентска република и казвайки, че има хора, които събират пари от негово име без оторизация.

Пред Радев има и друг път, различен от бързата трансформация от президент към партиен лидер. Той може да подкрепи някой от кандидатите за президент през есента на идната година. И ако кандидатът спечели, Радев може да запази известно влияние в президентството. При такова развитие част от секретарите и съветниците на сегашния държавен глава може да останат в институцията и да продължат да изпълняват неговите задания.

Ако Румен Радев мисли в тази посока, то той би могъл да подкрепи Илияна Йотова за следващ държавен глава (ако тя е сред кандидатите). В случай че до подобно споразумение не се стигне, алтернативата пред Радев би била да се опита да направи римейк на самия себе си от времето, когато той се кандидатира и спечели за първи път.

Вариантът с висш офицер от армията и по-конкретно от ВВС може да се изпробва отново, макар че едва ли би дал същите резултати, както преди години. Вероятно към този вариант Радев би погледнал само ако нещата с Йотова не се получат.

Вече стана дума за значението на финансите, особено когато говорим за нововъзникващ партиен субект. При Радев нещата в това отношение са дори още по-специфични. С искането си за референдум за еврото той де факто зае позиция срещу единната европейска валута.

Тази позиция е точно обратната на позицията, която има българският бизнес. Както е добре известно, влизането в еврозоната спестява сериозни средства на българските фирми и юридически лица. При това положение Румен Радев едва ли би могъл да очаква активна подкрепа от страна на бизнеса.

Илияна Йотова пък се опита да придаде един по-приемлив прочит на поведението на Радев, заявявайки, че той не е против еврото, а просто иска решението за него да е на българския народ. Това може да се окаже комуникационният код, чрез който контактите с бизнеса да бъдат все пак възможни.

Ако Румен Радев се ориентира към запазване на влияние в президентството след 20-ти януари 2027 г., то това съвсем не означава колизия с идеята за създаване на партия. Подобно развитие дори може да внесе нови сили за реализацията на въпросната идея.

В случай че следващият президент поддържа политическата линия на Радев, а той работи по организационните въпроси на партията, това би било ясно изразена симбиоза, която може да доведе до преследвания резултат.

Факт е обаче, че около хипотетичния партиен проект на Радев има доста въпроси, които засега остават без отговор. Това ще дава все по-често поводи за анализи и прогнози, свързани с поведението на Радев отвъд неговия президентски период.

На този етап сегашният президент остава последователен най-вече в негативизма си към политическата сфера и всичко в нея – институции, партии, а вече и потенциални партньорски движения.