Експерт, цитиран от Фокс, твърди, че Галибаф се е насочил именно към Русия
Очевидният провал на преговорите с висок залог между САЩ и Иран засили опасенията, че високопоставени фигури от ръководството в Техеран може да избягат в Русия, търсейки убежище, за да „продължат своята съпротива и да подкопават всеки нов режим“, предупреждава анализатор, цитиран от Фокс.
Разпадането на преговорите идва в момент, когато израелският министър-председател Бенямин Нетаняху също заяви пред предаването 60 Minutes на CBS News, че свалянето на режима в Иран вече може дори да е реалистичен изход. Нетаняху отбеляза, че евентуален срив би разрушил „скелето“ на глобалната мрежа от терористични проксита, изградена от Техеран, като също така потенциално би сложил край на влиянието на Хизбулла в региона.
„Цялото скеле на терористичната прокси мрежа, която Иран изгради, се срива, ако режимът в Иран се срине“, каза Нетаняху и добави, че мисли, че не може да се предвиди кога ще се случи това. Възможно ли е? Да. Гарантирано ли е? Не“, предупреди той.
Тъй като дипломатическите възможности може би вече са изчерпани, а стабилността на режима е поставена под въпрос, експерт предполага, че стратегията за бягство, която част от ръководството може да обмисля, би могла да наподобява тази на сирийския президент Башар Асад, който избяга от Сирия през 2024 г.
„Ако ситуацията се влоши допълнително, някои високопоставени фигури биха могли да последват пътя на вътрешния кръг на Башар ал-Асад и да потърсят убежище в Русия“, заяви експертът по Близкия изток Саед Голкар пред Фокс.
Докато висши командири като председателя на парламента Мохамед Галибаф вероятно биха се насочили към Москва, по-нископоставени фигури по-скоро биха потърсили убежище в Ирак или Афганистан, където Революционната гвардия поддържа оперативни връзки, уточни той.
„За най-високопоставените фигури Русия вероятно би била най-вероятната дестинация, както отново видяхме при Башар ал-Асад“, каза Голкар, като отбеляза, че много официални лица вече са прехвърлили богатството си във „финансови мрежи извън Иран“.
Настоящата криза е започнала след смъртта на аятолах Али Хаменей по-рано през 2026 г. Макар че синът му Моджтаба Хаменей е бил посочен за наследник, продължават да се появяват информации, че е бил тежко ранен при ударите и отсъства от последните преговори.
Голкар обясни, че „невидимата държава“, или Bayt-e Rahbari, е била създадена така, че да оцелее дори при обезглавяване на ръководството, докато идеологическата цена на бягството за лидерите би била много висока.
„В рамките на идеологическата култура на режима напускането на страната по време на разпад би изглеждало като дезертьорство“, отбеляза Голкар.
Въпреки това, тъй като военните разделения се задълбочават, а наследяването на властта остава неясно, „моделът на Асад“ — търсене на руска защита — изглежда все по-привлекателен за хората на върха.
„Моджтаба обаче е или мъртъв, или в толкова тежко състояние, че не може да изпрати никакво видео или гласово съобщение“, добави Голкар.
„Ако е починал от раните си, нямаше ясен естествен наследник. Той беше продължението на режима.“
„Все пак системата е проектирана за непрекъсваемост по време на криза“, каза Голкар, като добави, че целта е „да се гарантира, че режимът може да оцелее дори ако формалните институции бъдат повредени, лидерите бъдат убити или гражданското управление спре да функционира“.
„Бих го описал като режим, проектиран не просто да управлява, а винаги да се опитва да оцелее при обезглавяване“, добави Голкар.
