Преминаването към зимно часово време в България ще стане в нощта между 25 и 26 октомври 2025 г. Стрелките на часовниците ще се върнат с един час назад в 4:00 сутринта. От години мнозина - и обикновени граждани, и европолитици подкрепят възможността да спре ротацията на часовото време. През 2021 г. в ЕП имаше обсъждане за единно решение как да се процедира. Европейските депутати решиха, че всяка държава сама ще избира дали да променя стрелките на часовника.
Как влияе преминаването от лятно на зимно часово време на организма разказа пред ТАРАЛЕЖ психологът Десислава Христова.
Преминаването от лятно към зимно часово време и обратното е съпътствано с проблематична симптоматика, за която често не си даваме сметка. Това заяви за ТАРАЛЕЖ психологът Десислава Христова.
Независимо дали съзнаваме и усещаме реакциите на организма си спрямо промените в ритъма на ежедневието си, те напомнят за себе си, категорична е тя.
Психологът припомни, че мнозина изпитват спад в настроението и енергията при преминаване към по-ранно ставане. Наблюдава се и известна дезадаптация, както и признаци на повишена тревожност.
За облекчаване на този преход е желателно да се измества постепенно часа на лягане – например с 15-30 мин по-рано, докато не се достигне желания час за ставане. Важно е и сънят да е редовен. С редовния сън се нормализира биологичният часовник – старайте се да лягате и ставате по едно и също време.
Важна е и физическата активност през деня – повишава се тонусът, изразходва се енергия и спомага за естественото и оптимално редуване на сън с бодърстване, съветва психологът.
При промяна на биологичния часовник се нарушава сънят – трудно заспиваме и трудно се събуждаме. Може да възникне главоболие, раздразнителност, тревога дали ще се справим с рутинните задължения в срок, здравословни симптоми - стомашни неразположения, промяна в апетита, заяви Христова.
Недоспиването се отразява на паметта и вниманието– трудно се концентрираме, разсейваме се, започваме да допускаме неволни грешки. Вследствие на това трудно преработваме и съхраняваме информация. Наблюдават се промени в настроението – ставаме по-раздразнителни, по-избухливи, повишава се и тревожността.
За връзката „хранене-сън” психологът обясни, че недоспиването увеличава апетита, защото намалява нивото на лептин и се увеличава нивото на грелина. Това води до по-често хранене и посягане към сладки и висококалорични храни.
Кофеинът и енергийните напитки стимулират нервната система и потискат действието на хормона аденозин, който предизвиква сънливост; алкохолът нарушава дълбоките фази на съня.
Поради недоспиването започва да се наблюдава ниска работоспособност – честите симптоми са умора, липса на енергия, главоболие, по-бавни реакции, нарушена координация, раздразнителност, емоционална лабилност, нарушени памет и внимание, липса на мотивация, апатия.
Смяната на времето е практика, използвана за по-ефективно използване на дневната светлина и за съгласуване на обществения и биологичния ритъм. В страната ни смяната на времето се прилага от 1979 г. За целта има и постановления на Министерския съвет.
Забързаното ежедневие ни поставя пред безброй предизвикателства. Все по-често ни се налага да се доверяваме на всевъзможни технологични нововъведения, които да ни помогнат във всекидневните ни дейности.
Максималните температури ще бъдат между 26° и 31°, за София - около 26 градуса
Учениците ще имат есенна, коледна, междусрочна и пролетна ваканция
Коментари (0)