Мнение

Сърбия се опитва да обърне плочата: Ана Бърнабич в Украйна

10 ноември 2025, 11:24
Таралеж ПК

Председателят на парламента на Сърбия Ана Брнабич се намира днес в Украйна, съобщиха от пресслужбата ѝ.

Председателят на парламента на Сърбия Ана Брнабич се намира на официално посещение в Украйна, съобщиха от пресслужбата на сръбския парламент. По време на визитата ѝ са планирани разговори във Върховната рада и срещи с представители на украинските власти. Това е първото посещение на толкова високопоставен сръбски представител в Киев след началото на руската инвазия през 2022 г.

Макар официално Белград да запазва статута си на неутрален играч, визитата на Брнабич идва в момент на видимо преосмисляне на сръбската външна политика. През последните седмици президентът Александър Вучич предприе серия от изказвания и дипломатически ходове, които свидетелстват за опит да се балансира между зависимостта от Русия и натиска от страна на Запада.

Енергийният натиск и търсенето на „дишане“ между Вашингтон и Москва

Преди дни Вучич призова САЩ да не налагат вторични санкции на Сърбия до средата на декември, след като Вашингтон вече санкционира сръбската петролна компания НИС заради руско участие в капитала ѝ. „Просто моля нашите американски партньори да не въвеждат вторични санкции… да ни позволят да решим проблемите си поне до средата на декември“, заяви президентът по време на посещението си в Ташкент.

Изявлението разкрива двойнствената позиция на Белград – страна, която е почти изцяло зависима от руския газ и петрол, но същевременно се стреми да избегне изолация от западните финансови и енергийни пазари. Според анализатори Вучич опитва да спечели време, за да договори компромис с Вашингтон и Брюксел, без да предизвика пряка конфронтация с Москва.

Военнопромишлен баланс – оръжие за Европа, но не и „срещу Русия“

Друга важна линия на този баланс е предложението на Сърбия да продава боеприпаси на държави от Европейския съюз. Вучич потвърди това в интервю за германското издание Cicero, като подчерта, че купувачите ще разполагат свободно с продукцията, включително с възможността тя да бъде прехвърлена на Украйна.

„Европа се нуждае от боеприпаси, а Сърбия може да бъде надежден партньор“, заяви Вучич, описвайки инициативата като „феноменален принос за европейската сигурност“.

Отговорът на Москва бе моментален. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков изрази „дълбока загриженост“, като заяви, че „последното нещо, което Русия иска, е оръжие от братска Сърбия да бъде насочено срещу нашите войници“.

Тази размяна на послания ясно показва ограничените възможности на Белград да запази „неутралитета“ си. След руските обвинения, че сръбски предприятия тайно доставят боеприпаси на Киев, Вучич временно спря износа, но не се отказа от идеята за по-дългосрочни договори с ЕС.

Посещението в Киев – символичен жест или стратегически завой?

На този фон визитата на Ана Брнабич в Украйна може да се разглежда като тест за готовността на Сърбия да пренастрои външнополитическия си компас. Макар тя да е формално институционално посещение, присъствието на председателя на парламента в Киев носи тежък символен заряд – особено след три години на дипломатическа дистанция между Белград и Киев.

Анализаторите в Белград виждат в това „премерен сигнал“ към Запада – опит да се демонстрира, че Сърбия не е в руския лагер, без обаче да се прекъсват отношенията с Москва.

Вътрешнополитическият контекст също не е за подценяване: Сърбия навлиза в период на икономическо напрежение и енергиен риск, а Вучич е под натиск да покаже на ЕС конкретни стъпки към сближаване.

Заключение: Белград между два фронта

Посещението на Брнабич в Украйна, съчетано с дипломатическите апели на Вучич към Вашингтон и инициативата за оръжейни доставки към Европа, очертава нова динамика на сръбската външна политика – от тактическа неутралност към контролирано приближаване към Запада.

Колко далеч може да стигне Белград по този път, без да предизвика разрив с Москва, остава открит въпрос – и вероятно ще определи политическото бъдеще на Вучич през идните месеци.

Социално напрежение и вътрешен натиск

На фона на тази външнополитическа динамика Сърбия е разтърсвана и от вътрешно напрежение – протестите в Белград не стихват, а част от демонстрантите преминаха към гладна стачка. Недоволството, породено от политическата несигурност, икономическите трудности и усещането за натиск отвън, придава допълнителен заряд на процесите в страната и поставя под въпрос стабилността на управляващия лагер в един от най-чувствителните моменти за сръбската дипломация.