Facebook

Белград прие специален закон, който разчиства пътя за проект на Джаред Къшнър върху символ на югославската история, въпреки протести и обвинения в корупция

Сръбският парламент прие специален закон, който открива пътя за реализирането на мащабен инвестиционен проект, финансиран от компания, свързана с Джаред Къшнър — зет на бившия американски президент Доналд Тръмп. Въпреки сериозната обществена съпротива и редица правни спорове, депутатите одобриха документа след оживени дебати и протести пред сградата на парламента, съобщават сръбски и международни медии.

Проектът предвижда изграждане на луксозен хотел и жилищен комплекс на мястото на емблематичния Генерален щаб на някогашната югославска армия в центъра на Белград. Комплексът бе частично разрушен при бомбардировките на НАТО срещу Югославия през 1999 г. и оттогава остава един от най-силните символи на военните действия и тяхното въздействие върху страната.

Законът, приет под името Изменения и допълнения на Закона за специалните процедури за изпълнение на проект за ревитализация и развитие на локацията в Белград между улиците „Княз Милош“, „Масарикова“, „Бирчанинова“ и „Ресавска“, беше подкрепен от 130 депутати, 40 бяха против, а един не гласува от общо 250 народни представители, уточнява сръбската секция на Радио „Свободна Европа“.

С този акт властите на практика дават зелена светлина за строителство върху терена, чийто защитен статут бе премахнат миналата година. Малко след това сръбското правителство подписа договор за 99-годишен наем с компанията Affinity Global Development, свързана с Къшнър. Проектът бе временно спрян, след като прокуратурата за борба с организираната престъпност започна разследване за евентуални фалшифицирани документи, използвани при премахването на защитата на сградата.

Президентът Александър Вучич защити закона, като заяви, че проектът ще даде тласък на сръбската икономика и ще подобри отношенията с настоящата американска администрация. Експерти и общественици обаче остро го критикуваха, посочвайки, че сградата на Генералния щаб е с висока архитектурна и историческа стойност и символизира съпротивата срещу бомбардировките на НАТО, които мнозина сърби продължават да възприемат като „несправедлива агресия“.

Така нареченият Lex Specialis позволява на властите да ускорят процедурите по разрушаване на останките от двете сгради, определяни като образци на югославската модернистична архитектура от средата на XX век. Законът не споменава конкретно компанията Affinity Global Development, нито предоставя подробности за бъдещите инвестиционни проекти на мястото.

„Разрушаваме останки, за да строим“, заяви по време на дебата депутатът от управляващата Сръбска прогресивна партия Миленко Йованов.

Критиците обаче предупреждават, че специалният закон подкопава върховенството на закона в страната. Антикорупционната организация „Трансперънси Сърбия“ определи документа като „комбинация от двете най-опасни форми на корупция – узаконяване на нарушенията и създаване на специални правила в полза на скрити интереси“.

Вучич твърди, че започналото съдебно разследване е било „инициирано от чужбина“, с цел да се възпрепятства сближаването на Белград с Тръмповата администрация.

По информация на сръбските власти, проектът на стойност около 500 милиона долара предвижда изграждането на висок хотел, луксозни жилищни сгради, търговски площи и офиси. Инвеститорите са обещали и изграждане на мемориален комплекс, посветен на жертвите на бомбардировките от 1999 г.

Още в началото на седмицата стотици протестиращи излязоха на демонстрация пред парламента с плакати с надписи: „Културата не се продава“ и „Няма да се откажем от Генералния щаб“. Опозиционният депутат Александър Йованович нарече закона „престъпление“, което заменя историческо наследство с „казина и джакузита“.

Бомбардировките на НАТО през 1999 г. продължиха 78 дни и бяха насочени към режима на Слободан Милошевич, за да бъде прекратено насилието срещу етническите албанци в Косово. Антинатовските настроения в Сърбия остават силни и до днес, а участието на американски инвеститори в проект върху символичното място се възприема от мнозина като провокация.

През последната година президентът Вучич се изправи и пред вълна от антиправителствени протести, оглавени основно от студенти. Демонстрациите започнаха след трагедия в Нови Сад, когато през ноември 2024 г. бетонна козирка на гарата се срути след ремонт, при което загинаха 16 души. Според протестиращите причината е корупция и небрежност при строителството. Исканията за прозрачност и отговорност постепенно прераснаха в по-широк призив за предсрочни избори и край на политическата безнаказаност.

Още по темата

ЕК: Темпът на реформите в Сърбия е доста бавен

Според Европейската комисия темпът на реформите в Сърбия остава забавен и са необходими по-надеждни промени в редица ключови области.

Още

Кремъл: Не искаме оръжия, произведени в братска Сърбия, да бъдат използвани срещу нашите войници

Разбираме, че върху Сърбия се оказва безпрецедентен натиск

Още

Швеция орязва подкрепата за Сърбия заради слаб напредък в борбата с корупцията

Швеция обвинява Белград в корупция и отслабване на върховенството на закона, докато Сърбия твърди, че реформите ѝ се осъществяват без външен натиск

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.