АП/БТА

От прецизни удари до регионален хаос – какви са рисковете, ако Вашингтон реши да действа

Всичко сочи, че Съединени щати може да предприемат военен удар срещу Иран в рамките на броени дни. Потенциалните цели на подобна операция са до голяма степен ясни, но нейният краен резултат остава напълно непредсказуем. Това пише военният анализатор на BBC Франк Гарднър в свой анализ.

Ако в последния момент не бъде постигнато дипломатическо споразумение с Техеран и президентът Доналд Тръмп реши да нареди атака, светът може да се изправи пред няколко възможни сценария – от ограничен военен удар до пълномащабна регионална нестабилност.

1. Прецизни удари и оптимистичен сценарий за политическа промяна

В този вариант американските военновъздушни и военноморски сили извършват ограничени, високоточни удари срещу ключови обекти на Иранския корпус на гвардейците на ислямската революция (IRGC) и военизираните формирования „Басидж“. Целите включват бази, складове и площадки за изстрелване на балистични ракети, както и елементи от иранската ядрена програма.

Според този силно оптимистичен сценарий отслабеният режим в Техеран отстъпва и в крайна сметка се отваря път към демократична трансформация и възстановяване на отношенията с международната общност. Историята обаче показва, че подобни очаквания рядко се оправдават. Военната намеса на Запада в Ирак и Либия доведе до падането на авторитарни режими, но и до години на хаос, насилие и нестабилност.

2. Оцеляване на режима с ограничени отстъпки

Друг възможен изход е т.нар. „венецуелски модел“, при който бързите и мощни удари на САЩ не водят до смяна на режима, но принуждават властите да смекчат политиката си. В иранския контекст това би означавало запазване на Ислямската република, но с ограничена подкрепа за прокси милиции в Близкия изток, свиване на ядрената и балистичната програма и по-малко репресии срещу вътрешни протести.

И този сценарий обаче се смята за малко вероятен, тъй като иранското ръководство демонстрира устойчивост и непреклонност вече близо половин век.

3. Колапс на режима и установяване на военно управление

Мнозина анализатори разглеждат този сценарий като един от най-реалистичните. Макар режимът да е непопулярен сред значителна част от населението, в страната съществува мощна „дълбока държава“, концентрирана в сектора на сигурността. Именно липсата на масово преминаване на силовите структури на страната на протестиращите досега е предотвратявала смяната на властта.

При евентуален удар на САЩ е възможно вакуумът да бъде запълнен от военно управление, доминирано от фигури, свързани с IRGC.

4. Иран отвръща с удари срещу САЩ и съседни държави

Иран вече предупреди, че ще отговори на всяка атака, като заяви, че „пръстът му е на спусъка“. Макар да не може да се мери с мощта на американските ВВС и ВМС, Техеран разполага със значителен арсенал от балистични ракети и дронове, много от които са укрити под земята или в планински райони.

Американски военни бази в Бахрейн, Катар и други държави от Залива биха могли да се окажат потенциални цели, както и критична инфраструктура на страни, смятани за съюзници на Вашингтон. Пример за подобна уязвимост беше атаката срещу саудитските рафинерии на Saudi Aramco през 2019 г.

5. Миниране на Ормузкия пролив

Друг сериозен риск е поставянето на морски мини в Ормузкия пролив – стратегически маршрут, през който преминават около 20% от световния износ на втечнен природен газ и между 20 и 25% от петрола. Иран вече е демонстрирал способност за подобни действия по време на иранско-иракската война, а подобен ход днес би имал тежки последици за глобалната търговия и цените на енергията.

6. Потапяне на американски военен кораб

Сред най-сериозните, макар и по-малко вероятни сценарии, е успешна иранска атака срещу американски военен кораб. Масирана атака с дронове и бързи катери би могла да претовари системите за защита на Пети флот на САЩ. Подобен инцидент, особено ако бъде съпроводен с пленяване на оцелели моряци, би представлявал сериозен удар по престижа на Вашингтон.

7. Пълен колапс и хаос в Иран

Най-мрачният сценарий включва разпад на държавността и потъване на страната в хаос, с риск от гражданска война и етнически конфликти. Кюрди, белуджи и други малцинства биха могли да се опитат да защитят своите общности в условията на вакуум във властта.

Макар редица държави в региона, включително Израел, да гледат критично на Ислямската република, никой не желае най-многолюдната държава в Близкия изток – с около 93 милиона души население – да се срине, предизвиквайки мащабна хуманитарна и бежанска криза.

Най-голямата неизвестна

Според анализа най-голямата опасност е свързана с политическото решение във Вашингтон. След като САЩ вече са струпали значителна военна мощ около Иран, президентът Тръмп може да се почувства притиснат да действа, за да не изглежда слаб. Подобна стъпка обаче крие риск от война без ясно очертан край и с непредвидими последици за целия регион и света.

Още по темата

Напрежението между САЩ и Иран ескалира: предупреждения, военна мощ и неясни намерения

Американска армада се придвижва към региона, докато Вашингтон засилва натиска върху Техеран

Още

САЩ представиха в ООН план за демилитаризация на Газа с международно финансиране

Вашингтон предлага разоръжаване на „Хамас“ чрез програма за обратно изкупуване и независим международен контрол

Още

Франция подкрепи включването на иранските Революционни гвардейци в терористичния списък на ЕС

Париж и Рим настояват за общоевропейско решение срещу Корпуса на гвардейците на Ислямската революция

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.